Древен бандит ли е закопан в Кюстендилско?
Мъртвият може да не е бил погребан, а изхвърлен
Мистериозен човешки скелет, открит в нетипична за погребение поза, кътат в Регионалния исторически музей в Кюстендил, който все още предизвиква различни мнения. Може да е бил враг на местното население или престъпник, или предател. Най-вероятно никак не са го харесвали тези, дето са го заровили.
Находката е направена в неолитния комплекс "Студена вода" край с. Ваксево през 1989 г. от екип, ръководен от Стефан Чохаджиев, и е уникална за България. Останките не са като типично погребение, в което тялото е положено по определен начин, а сякаш е просто хвърлено в гроба.
Въпросните сравнително добре запазени кости са от т. нар. Сондаж №1 и са открити под вероятно жилище от неолита, тъй като се води "хоризонт №1", което на езика на археолозите означава, че това е най-старият пласт останки, откривани на въпросните разкопки. Неолитът, или новокаменната епоха, е датиран във времето между 8000 и 5000 г. пр. Хр. Скелетът заема само едната част на гробната яма, долните му крайници са сгънати до гърдите и затискат дясната ръка, а горната половина на тялото е усукана и сякаш "лежи по гръб". Лявата ръка е извита над главата. Пръстите на дясната ръка и ходилните кости на десния крак липсват, вероятно поради послесмъртна мутилация, което ще рече, че са били ампутирани от трупа. Още по-странно става, след като д-р Чолаков измерва ръста на човека според дължината на костите и се оказва, че той е бил висок 163,4 см, малко под средния ръст за времето си, което отговаря на размера на ямата. Тоест гробът е бил подготвен именно за този индивид, а не е бил просто хвърлен в набързо изровен изкоп, както подсказва позицията на скелета. Защо в крайна сметка е открит в тази си поза, е мистерия, като на този етап няма дори и брънка, за която учените да се хванат. И за да стане още по-объркващо, в гроба личат следи от опалване, както и поставяне на дарове - керамични съдове и храна, както и от трамбоване с глина след заравянето.
В същото време в района са разкрити още девет погребения от същия хоризонт, при които обредът е спазен и труповете са положени по гръб с дарове и са затрупани със средно големи камъни. Точно както е бил обичаят почти навсякъде на Балканите в онези времена.
Според Славчо Чолаков чудноватата поза на скелета показва, че мъртвият не е бил погребан, а е бил хвърлен в изкопа. Според него е изключително трудно да се коментира причината за смъртта на индивида. Черепът, шийните прешлени и част от ребрата са открити фрагментирани. Но няма основания да се прецени дали това е станало постмортем, или нараняванията са станали приживе и са причина за смъртта. Счупването на отделните части на черепа и тялото би могло да се получи и при хвърлянето в изкопа или при последвалото трамбоване. По-скоро начинът на погребването според Чолаков дава основание за предположението за насилствена смърт, вероятно на враг, предател или престъпник. Изследванията, цитирани от Чолаков, показват, че индивидът е бил мъж на възраст около 45-50 години, което за времето си е било над средната. Също така става ясно, че той е бил от средиземноморски расов тип, каквито са открити и при погребенията в Караново, близо до Нова Загора.
Въпросната Карановска селищна могила е била обитавана също от неолитната епоха чак до бронзовата цели четири хилядолетия без прекъсване и е приета за световен еталон при изучаването на праисторическата епоха - хронологическа система
Ето го ролс-ройса на древните
Археологическата експозиция в РИМ – Кюстендил, включва експонати от целия регион за времето от VII-VI хил. пр.Хр. до XVII в.
В раздел "Античност" предримската епоха е илюстрирана с погребален инвентар от тракийски некропол (VII-VI в. пр. Хр.), накити, глинени съдове, предмети от бита, оръжие, бойно снаряжение на тракийски аристократ (IV-III в. пр. Хр.) от с. Долна Козница. От римска Пауталия и прилежащите й територии са показани керамика, апликации към колесници, пауталийски монети, бюстове и статуетки на богове от гръко-римския пантеон, мраморни релефни оброчни плочи на Тракийски конник, на Зевс и Хера, Асклепий, Хигия и Телесфор, на Митра, бюстовете на Зевс и Хера от светилището при с. Копиловци, II в., и др. Експонирана е трако-римска четириколка от с. Радловци, III в.
Средновековният Велбъжд с неговия териториален обхват е показан с керамични съдове, предмети на въоръжението, сребърни и стъклени накити, оръдия на труда, нагръдни кръстове от X-XI в. и др. Сред експонатите са Ръждавишкият сборник от XII в. и Ръждавишкото съкровище - сребърни накити, западноевропейски и османски златни и сребърни монети (XVII в.).
