Римски император оставя надпис в Карловско

След посещение на владенията си

Марк Аврелий възстановява важния кръстопът

Каменна колона, изсечена по личната заповед на римския император Септимий Север (146-211 г.), пазят в Историческия музей в Карлово, като е почти сигурно, че самият владетел е бил там.

Според исторически данни коварният управник, разправил се с други четирима претенденти за трона, е бил в Тракия в началото на властването си. Роден в земите на днешния град Триполи, Либия, той е от пунически произход, а за сенатор го издига император Марк Аврелий. Скоро след като е станал владетел на Рим, Септимий прави обиколка на земите на изток, включвайки и тогавашните тракийски. В сегашните български земи императорът основа римския град Пазар Пизос, за който някои историци предполагат, че е бил близо до днешния град Меричлери. Има данни и че е бил Пловдив и много вероятно и в днешно Карлово, съдейки по оставения надпис.

Причината за висошочайшето посещение е фактът, че през II-III в. през Карловската долина минават главни пътища от Беломорието със северните провинции и Дакия. Другият свързва Сердика с Черноморието. Той е почти по трасето на днешния Подбалкански път, особено живописен за пътниците, само дето трасето му е било мъничко по на север, обясняват от карловския музей.

Всъщност Септимий проверява състоянието на съоръженията, оставени от Марк Аврелий. Именно императорът философ, управлявал между 161 и 169 г., възстановява трасетата, като изгражда и пътни станции през 15 км, в които настанява войски за охрана и коне за смяна на впряговете. Като доказателство за дейността му редом до надписа на Септимий се пази и посветителен надпис от самия Марк Аврелий от станция Собрадице, което е в днешното село Христо Данов. Станцията е била много добре укрепена, с дебели зидове и във времето се разраства, като около нея се оформя селище.

Оброчна плочка на бог Митра, също от II-III в., намерена близо до с. Иганово, е едно от изложените във витрините на музея доказателства, че някога Карловско е бил важен път и средище. Този култ се разпространява от Изток и е свързан с древноарийско и древноиранско божество. Намирането му тук означава, че преди почти 18 века е имало войници в римската армия, родом от онези далечни земи, които има вероятност дори да се заселили.

Карлъ бей или снегът дават името

До XIV в., когато турците завладяват тези земи, Карлово се е наричало Сушица и именно с това име е записано в най-старите регистри. Но след това земите са дадени от султана на Али - син на Карлъ бей.

От него е останала Куршум джамия, строена през XVI в. После землището е дарено на джамията, където имало имало дервишки орден и училище. Успоредно с това се създава пазар и постепенно населеното място се оформя и като град.

Има и втора версия за произхода на името Карлово. Според нея то идва от думата "кар", на турски "сняг", тъй като, когато идват турците, цялата земя е била покрита с бял сняг.

Чак в края на XVIII в. градът придобива български облик, защото идват много хора от околните населени места. Тогава започва да се оформя и възрожденската архитектура. Къщите са от пловдивския тип, но са по-малки, защото теренът е стръмен. Те са и богато украсени с дърворезба, стенописи, еклюци и са водоснабдени.