С прежда и гайтани започва търговията си Евлоги Георгиев

• С капитал от 145 000 гроша
• Бъдещият богаташ отделя още от първата си печалба за дарение

Георги ИВАНОВ

Наш пратеник в Карлово

С прежда и гайтани в много трудна обстановка във Влашко започва търговската си дейност бъдещият богаташ и благодетел Евлоги Георгиев. През далечната 1839 г. карловецът прави съдружие с вуйчовците си Христо и Никола Пулиеви, които доста преди него се занимават с търговия, а капиталът е на стойност 145 000 гроша. Това показва скорошно изследване на първите тефтери на Евлоги Георгиев, които се пазят във фонда на карловския Исторически музей.

Става въпрос за два тефтера - сметководен от 4 април до 23 ноември 1839 г. и търговски, обхващащ цялата 1839 г. Двата карловски тефтера са изписани прилежно с черно мастило, което е запазило добре своята свежест. Хартията и при двата тефтера е типична за XIX в. - груба и с дебелина над 100 г/кв.м.

На 1 януари 1839 г. се създава общата търговска фирма "Пулиеви - Георгиеви", в което към своите вуйчовци братя Пулиеви се включва и тогава 19-годишният им племенник и сирак Евлоги Георгиев. Тримата съдружници се съгласяват да работят с "вярност и любов, без всяка неправда".

Основни клонове в Дунавските княжества за новата фирма "Пулиеви - Георгиеви" според договора от 01.01.1839 г. стават Букурещ и Галац. Те не са подбрани случайно, тъй като Пулиеви са установили своята дейност в Галац няколко години преди това. Освен като точка от консулската и вицеконсулската мрежа на европейските империи геополитическото и икономическото значение на Галац нараства драстично с обявяването на пристанището му за porto franco, или свободно пристанище, през 1837 г. и след ратифицирането на договора от Балта Лиман от 1838 г. По този начин двата дунавски центъра, избрани за седалища на "Пулиеви - Георгиеви", започват да имат огромно икономическо значение в търговията на Османската империя. На практика целият търговски трафик от Средна и Западна Европа по р. Дунав до османската столица и обратно преминава през Букурещ (Гюргево) и Галац. Съвсем не е съвпадение, че тъкмо тук през 60-те години на XIX век са открити първите жп линии в Османската империя, за да свържат р. Дунав и Черно море. Не по-малко важно е обстоятелството, че в тези първи десетилетия на XIX в. десетки хиляди българи се установяват по поречието на р. Дунав - между Букурещ и Тулча - от които една значителна част се занимават със занаятчийство, дребно земеделие, транспорт и търговия. Малки компактни карловски "колонии" от началото на века могат да бъдат открити във всички тези дунавски центрове.

Тези предпоставки и контекст са от значение за разгръщането на стопанско-търговската мрежа на карловската фирма. Тук освен споменатите геополитически, икономически и чисто географски обусловености има и още един ключов компонент налице - наличието на социален капитал на местата на бъдеща търговска дейност по поречието на р. Дунав. Така Евлоги Георгиев и Пулиеви още от самото начало на общата си стопанска дейност контактуват успешно с базираните по места българи или съграждани от Карлово.

След създаването на общата карловска фирма Евлоги Георгиев прави първи самостоятелни стъпки и започва търговската си дейност още от 1 януари, нагазвайки направо "в дълбокото". Евлоги тръгва от Карлово за Дунавските княжества на 3 март 1839 г., но не пристига веднага в Букурещ. Преди да пристигне във влашката столица, той вероятно пребивава в Галац при вуйчо си Н. Пулиев. Карловските тефтери показват категорично, че на 2 април 1839 г. Евлоги пристига в Букурещ, където се установява.

Два дни по-късно, на 4 април, 19-годишният карловец очевидно вече се е ориентирал в букурещката обстановка и започва първите си търговски операции, които включват купуването и осигуряването на превоза на 12 чувала прежда и два денка гайтан от Гюргево към Букурещ.

През следващите дни активността на Евлоги постепенно се увеличава. На 10 април той пише за първи път от Букурещ до Христо Пулиев в Карлово какви стоки са му нужни и какви са цените на ориза и различните видове гайтани. Първоначално отсяда в хана на Хитю Папазоглу със своя близък приятел от Карлово Георги Лазаров, с когото споделят стая.

Интересно е да се спомене, че съдържателят на хана Хитю Папазоглу също е карловец, който през 40-те години на XIX в. се сродява с рода Пулиеви чрез дъщеря си Неда, която се венчава за Иван Т. Пулиев.

Трудностите в тези първи седмици на реална търговска дейност в една чужда обстановка са големи. "Алашъ-веришите много зле варваат до сега, ами Господ да е на помощ. Г. Лазаров една торба от мешините не е дал още. Така освен това, человеци с характер добър днес, за които да не смее человек да злопомисли, утре ги виждаш мафиози, та им продават стоката намезит. Нема на некой иснаф алашъ-веришъ на стоката, ама сичките спат", пише Евлоги на 21 април от Букурещ до Хр. Пулиев в Карлово.

Въпреки това младият карловец, макар без особен опит, проявява от самото начало в Букурещ много голяма съобразителност, смелост и активност. Не изпада в униние пред препятствията. Ориентира се много добре в динамичната и непроста среда на букурещките тържища, като много предпазливо наблюдава какви стоки се търгуват или не, на какви цени и какви количества стока са или ще бъдат нужни.

В тези трудни и напрегнати първи седмици в Букурещ Евлоги не забравя да изпраща част от малкото припечелено на брат си Христо в Карлово. Дори мисли за покойната си майка, изпращайки до вуйчо си Хр. Пулиев в родния град пари, "които да развалите на бешлици, така ако требоват на калугерките пари за помян на покойната ми майка, да им дадете, и косура да земете врас вас си с файда".

Друг показателен признак за личността на младия Евлоги е начинът, по който той описва своята най-ранна предприемаческа дейност. Сметководната част в карловските тефтери е водена изключително прилежно и пунктуално, а изказът в копирната търговска кореспонденция е на гладък и богат български и гръцки език.

В същото време от началото на 1839 г., съдружниците са на своите места - седалищата на карловската фирма. Никола Пулиев е локализиран в Галац, а брат му Христо Пулиев в Карлово. Това разпределение и функциите на съдружниците е ясно и точно описано в контракта на фирмата от 1 януари 1839 г. Така основната релация и възлови точки на стопанска дейност на "Пулиеви - Георгиеви" в 1839 г. е: Карлово - Букурещ - Галац.