Неофит дарявал заплатата си на църквата в село Тетово

Племенникът на патриарха - Стефан: Мъката ми е голяма!

Патриарх Неофит е бил таен дарител, става ясно от думите на кмета на село Тетово Калоян Терзиев. До миналата година не само Неофит, но и семейството на покойния му брат Димитър са дарявали ежемесечно за храма "Света Параскева".

"Негово Светейшество е безсребърник. Аз го помня от малък. Знам за него само хубави неща", казва кметът.

Според приближените до Неофит той дарявал всичките си пари обратно на църквата. Въпреки че получавал заплата от две места - от митрополията и в качеството му на Софийски митрополит и от синода като патриарх, той отделял само малко средства за себе си, останалото избирал да дарява на бедни, нуждаещи се или за църкви.

"Мъката ми е голяма! И другите сини, добри очи се затвориха за вечен сън. Светъл път. Братя Двоицу завинаги заедно! Бог да прости!".

Това сподели племенникът на покойния патриарх Неофит - Стефан Димитров. Той е един от двамата синове на брата на патриарха, който си отиде от този свят на 11 януари. Другият дълги години работеше в чужбина като оперен певец - Симеон Димитров.

Двамата мъже останаха сираци, след като освен баща им преди два дни се спомина и чичо им - Симеон, известен като Неофит, Патриарх български.

"Тежко ми е много, защото и баща ми си отиде преди два месеца. Не мога да говоря още. Звъняха ми от повечето медии, но не сега, не искам", каза талантливият Стефан Димитров.

И той, и брат му, както покойните им баща и чичо пеят ангелогласно, по думите на близките им.

Стефан бе един от хористите, които създаваха неповторимата тържествена атмосфера по време на църковните служби в катедралата "Св. Александър Невски", която дълги години бе негов втори дом. И двамата племенници на патриарха бяха негова изключителна гордост.

"От съвсем малък съм в храма, специално в катедралата "Св. Ал. Невски", тъй като баща ми, разбира се, е диригент от много години назад, майка ми също пееше в хора - разказва Стефан Димитров. - И когато имаше служби, аз винаги бях с тях. И от малък, съвсем малък, може би съм бил на 4 или 5 годинки, все пак, за да не стоя така, те решиха да ми дадат шанс и аз участвах в самата служба. Бях подстриган като иподякон и участвах в службата дълги години наред. И така те са в хора, аз съм в олтара и участвам в богослужението. Всички заедно сме в църквата."

Като тийнейджър Стефан искал да е различен, да не се занимава с музика и дори завършил бизнес администрация. Брат му обаче все настоявал да го заведе при музикален педагог. След дълги увещания това се случва, а оценката е категорична.

"Проф. Рени Бръмбарова за първи път ме чу. Започнахме да работим и няколко упражнения, разпяване. Свършихме и чакаме тя да каже професионално мнение. Тя каза, че има доста материал, много работа, но все пак има смисъл. И аз реших да опитам. Айде още един път, айде още един път..."

Талантът е възпитаник на френската гимназия. Работил е с педагози от световна величина - Карло Коломбари, Анна Томова-Синтова и много други. Димитров не обича да спекулира с роднинството си с патриарха. Като роден чичо той го е гледал на оперната сцена, слушал го е и като солист на хора на "Св. Александър Невски", а баща му - диригентът Димитър Димитров, е създател на хор "Йоан Кукузел".

И не е чудно, че Стефан Димитров имаше и великолепни изпълнения в Националната опера и балет в столицата. Известно време той е на щат там, но по желание напуска и вече работи като брокер. Стефан има и дъщеричка, която обожава и тя също е закърмена с християнството и песнопенията на хора.

Бончо Асенов от ДС:

Беше помирител на разкола, не е правил нищо за службите

- Г-н Асенов, с какви чувства сте запомнили Негово Светейшество?

- Изключително хрисим и достоен беше Неофит. Като директор на дирекцията на вероизповеданията регистрирах Светия синод начело с патриарх Максим тогава, а регистрацията я извърших в присъствието на епископите Неофит и Йосиф. Те бяха много близки тогава. Бяха водещи на позицията за легалния синод и полагаха неимоверни усилия начело с Максим за преодоляването на разкола по онова време. По-нататък Неофит стана митрополит и после патриарх. Следях неговото движение. Той беше много внимателен в отношението си с разколниците и един от хората, които помогнаха да ги приемат в лоното на православната църква, след тяхното покаяние. Неофит беше двигател на преодоляването на различията между всички. Един вид помирител. И тази негова деликатност и желание за единение в края на краищата бе осъществено на православния събор 1998 г. Тогава разколниците бяха приети отново в църквата със запазване на сановете пак благодарение на Неофит. Тази негова идея за единение не го напусна и до края на живота му. Той вече разшири действието си - не само беше обединител в църквата, но и на българския народ. Неофит имаше изказвания в тази област и действаше в този дух. Съжалявам само, че в последните години нямаше физическите сили да осъществи идеите си. Надявам се, който и да дойде след него, да продължи неговото дело.

- Имал ли е патриархът досие в ДС?

- Разговарях с колегата, който е бил негов вербовчик. Малко са насилили там нещата моите колеги и са го регистрирали като такъв, но никога не е бил. А след това въобще е казал, че не иска да се срещат. Там има едно пресилване от наша страна в оформянето му като сътрудник. Но той никога не е имал агентурна длъжност.

 

- Разбира се. Който и да изберат, мисля, че ще продължат активното дело на Неофит да бъдат духовни водачи на България. Навремето сме ги избирали под натиск и ние, но се надявам с това вече да е приключило.