Директорът на Ловешкия театър Биляна Петрова: Проф. Пенко Господинов ни показа формулата на успеха

Работи невероятно дисциплинирано при нас, даде урок на младите и спечели "Икар"

Коя е тя

Биляна Петрова завършва Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кр. Сарафов", специалност "Театрална режисура" при проф. Здравко Митков. Учи също философия и стара немска литература в университет "Александър фон Хумболд", Берлин, както и във Факултет по журналистика и масова комуникация в Софийския университет. Работила е като заместник-директор в ДКТ "Иван Радоев" - Плевен. От 2018 година е директор на Драматичен театър - Ловеч. Носител е на награда "Икар" за дебют в режисурата. Наскоро актьорът Пенко Господинов спечели "Икар" с постановка именно на Ловешкия театър.

- Как така един провинциален театър спечели наградата "Икар"?

- Професор Пенко Господинов спечели "Икар" за тази година. Тримата най-добри актьори показаха на какво са способни и тримата заслужаваха наградата. Той просто достатъчно дълго работи за неговата харизма и актьорски талант. Формулата е и друга - заобиколен е на сцената от Петко Венелинов, Георги Грозев, Боряна Бабанова, Павел Емилов, Явор Костов, Елица Костова, Марина Георгиева.

- Каква е формулата ви за работа?

- Работим всеки един актьор да се включи максимално бързо в трупата. Ако всеки си остане там, където е, театър няма да има. Затова непрекъснато се развиваме.

- Първото нещо, което сте завършили, е театрална режисура при проф. Здравко Митков.

- Учила съм и доста други неща в България и по света, но това е нещото, което съм завършила докрай в НАТФИЗ.

- Какво ви накара да учите немска литература в Германия?

- Беше повод да замина за Берлин, където да уча театър. По онова време аз си представях, че ще кандидатствам актьорско майсторство, но то не се оказа толкова лесно. Оказа се, че произношението ми на немски не покрива изискванията. На първо време трябваше да остана година и половина или две само за да покрия критериите за говорене на немски. Аз нямах това търпение, върнах се в България и кандидатствах в НАТФИЗ.

- Езикът ли е изискването за Германия?

- Казаха, че това е първото категорично изискване - да знаеш езика добре. В немските учебни заведения за театър приемат изключително малка бройка артисти. Те дори са предварително заявени от театрите. Даже персоналът се заявява предварително. От какви бройки има нужда, какви типажи и по това избират необходимите им актьори. Поне така бе в училището, което аз посещавах.

- Учили сте и журналистика и ПР в Софийския университет.

- Да, но скоро разбрах, че това не е моето. Исках да се занимавам с театър.

- Как се вдига един провинциален театър на крака?

- Това започва от големия български и немски режисьор Иван Станев, който попада в Ловешкия театър с няколко актьори. Той прави така, че театърът да се прочуе, преди да замине за Германия.

- Кога замря Ловешкият театър?

- След Васил Василев, който в момента е директор на Народния театър.

- През 2018-2019 година вие започнахте с почти никакъв бюджет.

- Да, тогава започнахме до голяма степен на приятелски начала с актьори и режисьори, които бяха склонни да правят от нищо нещо, защото се радват да работят със заявени млади хора. Но без да можем да инвестираме това, което примерно Народния театър може да инвестира или театрите в по-големите градове.

- Колко души управлявате в момента?

- Около 50 човека е трупата, като 9 позиции са гарантирани от програма "Мелпомена", която е между социалното министерство и Министерството на културата. Останалите са от постоянния състав на театъра, като това е оптимален минимум за един репертоарен театър. Защото не можем без помощник-режисьор, те дори трябва да са двама, но се справяме с един. Също така не можем без гардеробиер, реквизитор, железарско ателие, дърводелец, шивач. За звук и осветление трябва да са поне двама или трима души, за да може да върви един ускорен ритъм на работа. Щатните актьори са около двадесет.

- Как успявате да запалите хора от ранга на Пенко Господинов да играят във вашия театър?

- Специално с професор Пенко Господинов ми бяха много полезни срещите. В началото започнах да се съветвам с него по линия на различни програми за младежи, които да бъдат заети в театъра. В един момент, когато режисьорът Дамян Тенев реши да прави постановката "Седемте стола", решихме, че е изключително добра идея да поканим именно Пенко.

- Той все пак е много зает.

- Да, предполагах, че неговата голяма заетост в София няма да му позволи да пътува, и то до един провинциален театър. Той ме опроверга, като каза, че наистина разполага с ограничено време, но иска да направи интересна и хубава роля. Професорът работи изключително дисциплинирано, без да вдига излишен шум около себе си. Методично, но сигурно напредваше в ролята си, което бе ценен урок за по-младите актьори, както и за всички нас.

- Вие сте директор на театър, режисьор, пишете пиеси, актьор от време на време, как се справяте?

- Аз не пиша пиеси. Правя драматизации само. Иначе в другите неща не съм сама. Подкрепяна съм от огромен екип хора. Да, тежко е и изисква изключително себеотдаване. Често почивният ден не е почивен, но е много зареждаща тази енергия на всички хора, които подкрепят моите начинания.

- Все пак постоянно взимате решения и постоянно сте на телефона?

- Това е наистина много изморително. Да съобразиш няколко фактора в секунда и да вземеш правилното решение, без да засегнеш нечия позиция. Предпочитам да си държа телефона като филия на ухото, вместо да ползвам слушалка. Контактът с толкова много хора е изтощителен, но и зареждащ. Важното е всички да гледаме в една посока и да се съобразяваме с възможностите на един извънстоличен театър.

- Коя постановка предстои да излезе в Ловешкия театър?

- Една пиеса на Жорди Галсеран, "Дъхът на дявола". В нея са ангажирани четирима млади актьори и Христо Мутафчиев. Режисьор ще бъде Боил Банов, бившият министър на културата.

- Коя е постановката, която искате да поставите?

- Доста са нещата. За мен е по-интересно да се слагат на сцената български теми, повече свързани с историческото ни минало. Защото има какво да разкажем.

- Имате доста международни награди.

- Излязохме зад граница през 2022-ра със спектакъла на Николай Урумов "Службогонци". На следващата година стигнахме до три фестивала в Турция, един в Косово. Това отваряне на границите ми се струва изключително важно, защото искаме да разпространяваме българската култура извън пределите на страната. Най-малкото защото там също живеят българи.