Писателят Стефан Цанев: Властта по времето на соца искаше да ме съди

Избягах в Москва, но ме беше страх да се върна, защото роднините ми си отидоха по лагери

"Никога няма да забравя как след един мой материал против окръжния комитет на комсомола властта искаше да ме съди. Това ме изплаши много. Чудих се какво да направя, докато срещнах Рангел Вълчанов и той ми предложи да кандидатствам в конкурс за сценарист в Москва. Спечелих го, но знаех, че това е начинът аз да се спася. Заминах и дълго време не се върнах, защото роднините ми ги затвориха по лагери и аз много се страхувах."

Това казва с днешна дата големият писател Стефан Цанев, който представи преди дни последната си стихосбирка - "Небесна гледна точка". "В нея разказвам за връзката ни с Вселената, което не е проста тема и много може да се размишлява. Не знам дали сме сами във Вселената, но ако не сме, трябва да си намерим събратята", споделя Цанев. Според писателя напоследък дори интелигентни хора говорят с по 500 думи, което е "много жалко опошляване на езика ни".

"Аз дължа всичко на книгите, които настървено прочитах по време на израстването си. Те ме спасяваха от действителността, която ми беше дълго време непоносима заради сложната ситуация, в която израствахме всички, и липсата на свобода на словото", твърди Цанев.

"На съпругата ми Доротея Тончева съм посветил последното стихотворение, което се казва "Моята последна любов". С нея съм щастлив и спокоен тук, в Балчик, където творя", споделя още писателят.

Освен книгата, която представи, Стефан Цанев имаше и премиера в Сатиричния театър. Пиесата "Мистерия с кон" се оказа любима на зрителите и билети за нея почти няма. Творбата разказва за абсурдната природа на нашето ежедневие, където мечтите изчезват, спомените се изпаряват, а историите бързо се забравят.

"В този свят живеят "моите" хора - идеалисти в пороците си, забавни в тъгата си, чувствителни обществени критици. Човеци, подправени със завидно, на моменти болезнено чувство за хумор", споделя писателят.