„Гардиън": България вън от Шенген заради самоизгарянето на Пламен

За България 6 март бе ден на национален траур, след като 36-годишният Пламен Горанов се самозапали като акт на протест срещу корупцията в родния му град Варна, пише британският в. "Гардиън".

Три дни преди националната трагедия в морския град вътрешният министър на Германия Ханс-Петер Фридрих заяви, че страната му ще наложи вето на кандидатурата за Шенген на България и Румъния.

Членството в Шенгенската зона е силно желано от София и Букурещ, които отдавна са изпълнили техническите критерии, коментира "Гардиън".

Много българи съзират символична връзка между отказа от прием в Шенген и самозапалването на Пламен Горанов.

Ветото на Германия идва като студен душ, малко след като се появи спор дали румънски и български имигранти ще злоупотребяват с британските фондове за социална сигурност, след като последните ограничения за свободното наемане на работници от двете страни паднаха.

Според Фридрих няма нищо лошо в свободното придвижване на европейците из Европа, но не бива да се допуска да бъдат приемани имигранти, които ще наводнят Великобритания и Германия само заради социалните помощи. От нахлуване на българските и румънските имигранти се опасяват и други страни от Шенген - Франция и Холандия.

Англо-германската непреклонност идва в лош момент за българите, коментира "Гардиън". България премина през две мъчителни десетилетия на посткомунистически преход, банкрутира на два пъти и въпреки това стана член на ЕС през 2007 г. Дясноцентристкото правителство на премиера в оставка Бойко Борисов наложи строг режим на икономии, което обаче забави икономиката и стана причина за спад в доходите на населението, пише още британското издание.

На българите им бе внушавано, че трябва да се гордеят с това, че страната им е с най-ниския бюджетен дефицит в ЕС и е изключително дисциплинирана. Правителството повтаря, че фискалното здраве на държавата е от първостепенно значение.

Жизненият стандарт обаче се срина и това отприщи вълна от протести срещу високите цени на електроенергията, а народното недоволство бързо прерасна в експлозивен микс от какви ли не искания - за мажоритарна система, за управление пряко от народа, за нова конституция, за разбиването на монополите и др.

Липсата на средна класа и масовата бедност доведе до най-големите антиправителствени протести от 1997 г., когато инфлацията достигна 300% и спестяванията на хората се стопиха за една нощ, коментира още "Гардиън".

В резултат кабинетът на популиста Бойко Борисов подаде оставка, хвърляйки България в политическа и икономическа криза. Неочакваното отстъпление на премиера накара някои да подозират участието на Москва, тъй като Русия е мощен играч на енергийния пазар в региона.

Сред протестиращите обаче има както обикновени хора, така и фалшиви месии, залагащи на идеологията или пък на конспирациите. Иронията е, че целият този хаос, в който потъна страната, направи така, че всички забравиха за Шенген. Така България може да послужи за пример на Европа колко опасен може да бъде популизмът, пише изданието.

Саможертвата на Пламен Горанов може би няма да има същия отзвук на Запад, какъвто имаше преди 40 г. смъртта на Ян Палах по време на Пражката пролет. Но за българите представлява катарзис. А големите играчи в ЕС може би трябва да седнат и поразмислят. Може би случилото се в България е преоткриване на паневропейските ценности и солидарност в името на всички, коментира още "Гардиън".