Радичков залюбва Сузи, майка й не го харесва

Откъс от най-новата книга за живота на великия разказвач

Журналистът става писател в Родопите

През есента на 1953 г. Йордан Димитров Трайков Радичков вече е на работа във в. "Народна младеж" в София. Тогава редакцията е в къща на ъгъла между улиците "Гурко" и "Шести септември". Когато построяват Полиграфическия комбинат, екипът на вестника се настанява на петия му етаж, където след години е редакцията на в. "24 часа". По онова време "Народна младеж" е смятан за най-добрата журналистическа школа, нещо като университет за млади автори.

Йордан Димитров започва като литературен сътрудник (соц. понятието за репортер - б.р.) в отдел "Съюзен живот". Задачата му е "да отразява живота на комсомолската младеж в страната". Той пише очерци и очеркови скици за комсомолски секретари и изявени млади хора, които се трудят по големите строежи на републиката.

Един ден главният редактор Христо Цачев го съветва да си измисли по-оригинално и запомнящо се име от често срещаното Димитров, макар че така се казва и "вождът и учителят на българския народ" Георги Димитров. Йордан не обича фамилията си Трайков и затова избира името на прадядо си Радичко. Име, което идва от РАДост, от РАДвам се.

Така под вестникарските дописки започва да се появява авторът Йордан Радичков. Никой и не подозира, че само след 12-13 години той ще "разкукурига" българската литература както никой друг.

Във в. "Народна младеж" Йордан Радичков се запознава със Сузи Маркова Гарти. Тя работи в отдел "Култура", пише за изкуство, за театър, за художници и артисти. Стаите им са съседни, но никой в редакцията не разбира, когато между двамата пламва искрата на любовта.

Може би това става по време на зимната им командировка във Враца, на която ги праща главният редактор Цачев. Тогава хотелите са с печки и като селско момче, което знае как се пали огън, Йордан не позволява на Сузи да си цапа ръцете, поддържа топлината и в нейната стая. А вечер двамата заедно пишат репортажите си за вестника.

Или може би през лятото на 1955 г., когато пращат Сузи да пише репортаж за жътвата в Оряховско, Йордан веднага си измисля командировка в същия край. Тя го чака на гарата и двамата пак са заедно. След тези "съвместни творчески изяви" двамата все по-често са заедно и в София. Когато искрата се превръща в огън, който вече не може да се скрие, колегата им Дамян Обрешков предлага да ги ожени и да им стане кум.

Само че това не е толкова лесно. Майката на Сузи не харесва особено кандидат-зетя. Тя е аристократка и се ужасява, когато Йордан идва да вземе дъщеря им със селски каскет на главата. За разлика от нея Марко, бащата на Сузи, веднага намира общ език с Йордан. Марко е търговец, всяка свободна минута е с книга в ръка. Сузи му дава да прочете някои неща от младия журналист и той ги харесва. Двамата дори започват да излизат заедно и да си пият ракията в някоя от софийските кръчми.

Един ден Сузи се скарва с майка си и решава да заживее с Йордан, който обаче дели стая с Дамян Обрешков. Дамян започва да нощува в редакцията, за да отстъпи стаята на приятеля си. Един ден той казва: "Абе няма да се влачите все така! Да отидем в общината и да сключите граждански брак. После ще е по-лесно и жилище да вземете...".

И наистина им става кум. По негово настояване тя си облича пепитеното костюмче. Обува си сивите кожени обувки, които Йордан много обича и с които танцували валс.

За деня, в който подписват, Сузи Радичкова ми разказа следното: "Вървим по бул. "Дондуков" на път за райсъвета и Дамян видя цветарка. Взе една от кофите, събра в нея всичките й цветя и ми ги подари. Това май беше и единственият ми сватбен подарък. Всъщност на церемонията като свидетели присъстваха само Дамян и Тодор Танев, още един наш колега от вестника. Подписахме с Йордан и после се върнахме на работа в редакцията. Така ни каза главният редактор, когато ни благославяше за брака: "Отивайте, но се връщайте бързо, защото има много работа...".

Младоженците вадят голям късмет в райсъвета, защото са единствените за деня. Йордан се закача със служителките: "Да знаете, че тая хартия, на която се подписахме, на мен не ми е нужна. Това, което ми беше нужно, аз си го намерих".

Една от служителките не му остава длъжна: "Вие, журналистите, все такива ги говорите, ама още утре ще видите колко ще ви е нужна тази хартийка!".

Вместо на меден месец Йордан и кумът му Дамян Обрешков са командировани в Родопите. Две седмици двамата кръстосват Мадан, Рудозем, Златоград и околните селища. Виждат един друг свят - света на българомохамеданите. Хора работливи, но първични и безпросветни, повечето никога не напускали селата си и не видели нищо от широкия свят. И изведнъж светът идва при тях - руски геолози, автобуси, в мините влиза модерна за времето си техника, строят се фабрики, в къщите им светват електрически лампи. От примитивния си живот помаците изведнъж скачат в цивилизацията.

Двамата млади журналисти сътворяват общ пътепис със заглавие "Широка крачка", който е публикуван в няколко броя на "Народна младеж".

И точно в Родопите се ражда писателят Йордан Радичков!

Радичков, авторът от "този пусти Северозапад", чиито главни герои са торлаците и хората от триъгълника между митичното село Черказки, пещерата Магура и река Дунав, черпи първото си вдъхновение и прави своя белетристичен дебют с разказ от живота на българомохамеданите в Родопския край.

Журналистическите маршрути в този див и забравен от Бога район събуждат писателския талант у 24-годишния младеж. И макар че още десетина години ще пише репортажи и очерци, писателският жезъл от раницата му в тази командировка вече е изваден.

(Откъс от книгата на "Тая жена животът - Йордан Радичков от дописник до класик" на колегата от в. "24 часа" . Премиерата на документалния разказ за живота на великия ни писател ще е днес от 18 часа в кино "Одеон" в столицата)