Писателят Александър Шпатов: Не се грижим за гробовете на известните

Лобните места на много от тях бяха занемарени, след като почнахме литературните обиколки, нещата се подобриха

Кой е той

Александър Шпатов е роден през 1985 г. в София. Завършва Американския колеж и право в Софийския университет. След 2005-а публикува няколко сборника с разкази - "Бележки под линия", "Разкази под линия", "Календар с разкази", "#НаЖивоОтСофия", "Том 2.0". За "Бележки под линия" получава наградата за литературен дебют "Южна пролет", а "Разкази под линия" е номиниран за наградата "Хеликон". Шпатов е и носител на Наградата за литература на Столична община за сборника "#НаЖивоОтСофия".

- Г-н Шпатов, как станахте инициатор на първия у нас литературен маршрут - обиколка на гробовете на най-значимите български писатели - от класиците до съвременните автори?

- Има една фондация "Прочети София", която вече шеста или седма година правят такива литературни обиколки на София. Нейната шефка Тодора Радева ме покани да се включа и аз. Съгласих се и й предложих да направим обиколка на Централните софийски гробища. А по-конкретно преди няколко години трябваше да правим литературна карта на София и трябваше да включим в нея и гробовете на българските писатели. Но те бяха в много лошо състояние и съответно накрая решихме да не ги включваме просто защото беше доста тъжна история. Така че причините бяха практически - за два часа да обиколим максимално много гробове и същевременно хората да не се уморяват. Близо до църквата са гробовете на класиците, а на съвременните писатели - като Виктор Пасков, Алек Попов, са в друг парцел. Примерно на Йовков гробът, въпреки че ми е любим писател, е много далеч нагоре по централната алея и не биваше да уморяваме хората.

- И сега ли гробовете на българските писатели са в такова окаяно състояние?

- Сега са една идея в по-добро състояние. Но преди няколко години гробът на Елин Пелин например беше хлътнал, разкопан, схлупен... До него е гробът на Елисавета Багряна, който също не беше поддържан. Имало е един много драматичен период, в който това не се е правело, ходили са хора на доброволни начала да косят тревата, но днес новото ръководство на Централните софийски гробища много помага и вече всички, ако мога така да се изразя, некоректни практики са изкоренени. По времето на предишния кмет на София имаше инициатива и бяха възстановени гробовете на Елисавета Багряна, на Яна Язова, възстановиха статуята на гроба на Яворов, която е много интересна, така че всичко доби малко от малко друг вид. Когато директорът на Централните софийски гробища разбра, че ще правим такава обиколка, той отдели персонал и заедно минахме и леко пооправихме, каквото беше възможно. Например буквите върху мраморната плоча на гроба на Виктор Пасков. Изчистихме я и изписаха наново редовете от неговата прочута "Балада за Георг Хених".

Изчистиха плочата и върху гроба на Радичков с неговия подпис, който е много интересен. Той беше много надолу и калта от дъждовете го беше заличила. Ето такива дребни неща, разбира се, ако гробовете трябва да се поддържат както трябва, се изисква много повече. Но все пак е нещо!

- В българските гробища няма тълпи поклонници, които да щурмуват гробовете на своите кумири в различни области...

- Напротив! Гробът на Димчо Дебелянов, който е изместен в Копривщица, е много посещаван. Или на Вазов примерно. Но като цяло няма достатъчно информация, особено за съвременните творци. Алея 1, където са погребани много от тях, е доста встрани и всъщност много малко хора знаят къде се намира.

Интересна е историята с гроба на майката на Христо Ботев. Имахме точните координати, но обикаляме, обикаляме и не можем да го намерим. А валеше силен дъжд, беше израснала висока трева, измокрихме се целите и изведнъж, под едни храсти, високи близо три метра, открихме плочата. Отстрани беше надгробната плоча на Кирил Ботев, един от братята на Христо Ботев, и по нея започнахме буквално да ровим и така намерихме гроба на тяхната майка. Бяха сложили на плочата й петолъчка!

- Не смятате ли, че поне на Централните софийски гробища е необходимо да се оформи нещо като кът пантеон, където да бъдат положени бележитите българи?

- Въпросът е принципен. Но основната причина това да не се прави е, че в смъртта всички са равни. Има логика, защото никой не е по-специален от другите хора, включително и писателите. Според мен такъв пантеон никога няма да има. Друг е въпросът, че трябва да има информация и ако някой иска да отиде на гроба на даден творец, да може да го направи, без да се лута.

Информация всъщност съществува, но ми обясниха, че е само по парцели, без да се посочват точните места, от съображения да не се случи някой да злоупотреби, да отиде и нещо да направи на гроба. Така и не разбрах какво точно имат предвид, но така е решило предишното ръководство на гробищата. Пък и в интерес на истината през годините много паметници на известни българи са изпочупени...

- Знаете ли кои съвременни класици са били погребани с най-големи почести?

- Разказвали са ми за погребението на Емилиян Станев. Цяла процесия е изпратила пренасянето на гроба му от София до Велико Търново, пък сирени пускали, било е много тържествено.