Финансистът Мария Пейчева: Банката няма право да промени кредита ви заради еврото

Очаква се оживление на имотния пазар и умерено покачване на цените 

КОЯ Е ТЯ

Мария Пейчева е завършила Националната търговско-банкова гимназия с профил в областта на икономиката и банковото дело. Висшето си образование продължава в УНСС, специалност "Финанси", където придобива образователно-квалификационна степен магистър. Кариерата й започва като брокер на недвижими имоти - роля, която й дава ценен опит в работата с клиенти, преговорите и консултирането при важни финансови решения. През 2007 година започва работа в банка, където постепенно се развива и преминава през различни нива на отговорност - от експерт "Жилищно кредитиране" до управител на банков клон. Има над 15 години опит в банковия сектор. Днес работи като кредитен консултант и предоставя безплатни консултации на физически лица.

- След влизането на България в еврозоната какво ще стане с парите на хората у нас, които са в левови сметки в банките?

- След влизането на България в еврозоната парите на хората в левови сметки ще бъдат автоматично преизчислени в евро по фиксирания курс, който ще бъде определен към момента на присъединяването. За България се очаква това да бъде настоящият фиксиран курс: 1 евро = 1,95583 лева, както е установено от валутния борд. Това означава, че никой няма да губи пари от самата конвертация - стойността ще се запази, просто ще се изразява в евро вместо в левове. Хората няма да имат нужда да предприемат каквито и да е действия - банките ще се погрижат за автоматичното преобразуване на всички депозити, кредити, разплащателни и спестовни сметки. Същото важи и за договори, осигуровки и заплати - всичко ще бъде адаптирано към новата валута по официалния курс. В исторически план държави, които са преминали към еврото, не са загубили стойност на спестяванията си при самия акт на въвеждане на новата валута. Основният риск, за който често се говори, е възможно постепенно покачване на цените на някои стоки и услуги - но това зависи повече от пазара и инфлационните процеси, отколкото от самата смяна на валутата. Затова много важно е държавата и регулаторите да следят за спекулации и да осигурят плавен преход, за да се запази покупателната способност на хората.

- Ще се променят ли лихвите по кредити и депозити след въвеждане на еврото?

- Възможно е да настъпят промени в лихвите по кредити и депозити, но тези промени няма да бъдат пряко причинени от самото преминаване към новата валута. Лихвите се определят основно от пазарните условия и от политиката на Европейската централна банка (ЕЦБ), към която България ще се присъедини официално като част от еврозоната. На практика България вече следва общите тенденции в лихвената политика, тъй като левът е фиксиран към еврото. В този смисъл при въвеждането на еврото не се очакват резки или автоматични промени. Въпреки това лихвите могат да се променят във времето в зависимост от инфлацията, икономическата среда и решенията на ЕЦБ, които засягат цялата еврозона. Важно е да се подчертае, че съществуващите кредити и депозити ще бъдат автоматично преобразувани в евро при фиксирания курс, без допълнителни разходи за хората. Условията по договорите ще останат валидни, освен ако не са обвързани с пазарни индекси, които така или иначе се променят периодично.

- Много българи имат кредит за жилище, който е в евро. Може ли банката да поиска предоговаряне на условията след 1 януари 2026 година?

- Не, банката няма право едностранно да изисква предоговаряне на условията по вече сключен ипотечен кредит в евро след въвеждането на еврото в България. Ако кредитът е сключен в евро, той вече е обвързан с валутата, към която България ще премине, така че самото влизане в еврозоната не налага автоматично промяна в договорите. Кредитните договори са защитени от законодателството и всяка промяна в условията им - като лихвен процент, срок, такси, може да се извърши единствено по взаимно съгласие между клиента и банката. Влизането в еврозоната не дава право на банката едностранно да променя тези параметри.

- Сега или догодина ще е по-изгодно да се изтегли ипотечен кредит?

- Очаква се тази година нивата да останат стабилни или леко да спаднат. В еврозоната през 2025 се очаква снижаване на лихвените проценти (например ЕЦБ може да започне намаления през втората половина на 2025 г.), което често се отразява и върху ипотечните лихви.

- Очаквате ли да настъпят промени при имотния пазар у нас, след като станем част от еврозоната?

- Очаква се присъединяването на България към еврозоната да има влияние върху имотния пазар, но то по-скоро ще бъде постепенно и зависи от редица фактори. Опитът на други държави показва, че в краткосрочен план е възможно да се наблюдава известно оживление на пазара, тъй като част от хората биха предпочели да инвестират в недвижими имоти преди въвеждането на еврото. Това понякога води до умерено покачване на цените. Важно е да се отбележи, че цените на имотите се влияят не само от валутата, но и от фактори като лихвени проценти, инфлация, доходи и демографски тенденции. В този смисъл еврозоната е само един от елементите на пъзела, а не единствен двигател на промените.

- Какво мислите за възможността при преминаване от лев към евро все повече българи да извадят парите, които държат "под дюшека"?

- Възможно е при преминаването от лев към евро все повече българи да се замислят дали да извадят парите, които държат "под дюшека". Истината е, че въвеждането на еврото дава на хората по-голяма сигурност, тъй като новата валута е стабилна, защитена от инфлационен натиск и приета навсякъде в Европа. Това може да стимулира част от хората да се доверят повече на банковата система и да депозират спестяванията си. От друга страна, българите традиционно имат доза недоверие към институциите, което обяснява защо немалко хора все още предпочитат кешовите спестявания. Преминаването към еврото може да бъде момент, в който някои ще потърсят начин да "узаконят" парите си, особено ако видят, че няма финансови сътресения и процесът е плавен и предвидим. Историята показва, че при подобни преходи в други държави част от "скритите" пари наистина се връщат в обращение - било чрез покупки, инвестиции или банкови депозити. Дали това ще се случи в България в големи мащаби, зависи от степента на доверие, което хората ще имат към процеса и стабилността след въвеждането на еврото.

- Като гражданин и експерт имате ли наблюдения за спекула и драстично увеличение на цените на стоките от първа необходимост, най-вече храните?

- Като гражданин и като експерт наистина виждам, че в последните години хората са чувствителни към цените на стоките от първа необходимост, особено храните. Това е напълно разбираемо - инфлацията в Европа и в България се усеща най-силно именно в хранителния сектор, където цените растат значително по-бързо от доходите. По отношение на евентуалното преминаване към еврото - опитът на други държави показва, че в някои случаи наистина е имало спекулации и неоснователно увеличение на цените около момента на въвеждане на новата валута. Обикновено това са краткосрочни ефекти, при които търговци закръглят цените нагоре при преизчисляването. В България вече има механизми за следене на цените, но те ще трябва да бъдат затегнати и адаптирани за периода на преминаване към еврото. Личното ми мнение е, че с добра подготовка и обществен натиск рискът от масова и неконтролирана спекула може да бъде сведен до минимум.

- Какво бихте посъветвали хората, за да не се паникьосват от това, че заменяме лева с евро?

- Преминаването от лева към еврото е добре планиран и внимателно организиран процес, който цели да осигури стабилност и защита на спестяванията на гражданите. Ето няколко важни съвета, които бих дала на хората, за да не се паникьосват:

1. Всички пари в банките ще бъдат автоматично и безопасно превалутирани по фиксирания курс. Няма да има загуби или неочаквани такси.

2. Банките и институциите са подготвени да помогнат и да дадат ясна информация на клиентите си през целия преход.

3. Преминаването към еврото означава участие в една по-голяма и стабилна валутна система, което допринася за по-голяма икономическа сигурност и улеснява пътуванията и бизнес отношенията в Европа.

4. Важно е да следите официалната информация от държавните органи и да избягвате паниката, която често се разпространява чрез слухове и дезинформация.

5. Ако имате въпроси или притеснения, не се колебайте да се консултирате с банката си или с финансови експерти.

Създаването на спокойствие и доверие е ключово. Промяната не е нещо страшно, а възможност за по-добро финансово бъдеще.