Поетът Николай Дойнов: Творците са под огромна заплаха

Бездарници с големи амбиции ще ползват изкуствения интелект да им пише стиховете и романите

Кой е той

Николай Дойнов е един от най-ярките български поети в момента у нас. Удостоен е с най-високите държавни награди за култура, има над трийсет награди за литература. Превеждан е на почти всички европейски езици и иврит. Заместник-председател е на Съвета на настоятелите на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" и председател на настоятелството на Стопанска академия "Д.А. Ценов", Свищов. В момента изследва изкуствения интелект и неговите взаимодействия с изкуствата в контекста на различното.

- Професор Дойнов, напоследък станахме свидетели на няколко скандала, свързани със стихове и проза, писани от изкуствен интелект. Има ли подобна литература почитатели у нас?

- В България всяко ново нещо има почитатели. Това е така, защото имаме атавистичен страх да не останем в миналото, да сме овехтели, и затова силно търсим модерността, каквото и да се крие под това понятие днес в литературата. Изкуственият интелект (ИИ) не пише сам. Той получава задача и я изпълнява. Лично аз не си представям, как ми звъни по телефона и казва: "Ей сегичка ще ти прочета новото си стихотворение". Изкуственият интелект не пише по вътрешна необходимост. Той изпълнява възложена задача. Всеки може да му даде задача, по-нататък ще покажа как става това. Днешният свят е свят на осезаемото, на решенията, а не на лутанията, така характерни за поезията. За изкуствения интелект няма такова нещо като лутане. Изкуственият интелект има решителността на машината и пред него пътят е един.

Преди седмица му възложих с императивен тон следната задача:

"Напиши стихотворение, което започва така:

Ето - аз дишам, работя, живея..."

Всички знаем, откъде е този стих (началото на стихотворението "Вяра" от Никола Вапцаров - б.а.)

Получих след секунди следния текст:

"Ето - аз дишам, работя, живея

В шепот на утро, в ритъм на ден

С мисли далечни, с вяра се грея

И в себе си нося свят просветен

Ходя през време – и бавно и бързо

Сред хора, които не питат "Защо?"

Но в мене ехти онзи вътрешен въздух

В който дори мълчанието е зов

Ето – не чакам да дойде надежда

Сама я рисувам с поглед и жест

Не търся герой, не съм и невежа

Живея без смисъл, макар и със чест

и т.н и т.н.

Такъв текст и други подобни вече масово участват в литературни конкурси и изправят на нокти членовете на журитата. Някои организатори на поетически конкурси са въвели декларация, че стихотворенията не са писани от чат ботове и участниците са длъжни да я подпишат. Но това е по-скоро застраховка от публичен резил, ако стане скандал.

- Как продължихте диалога с изкуствения интелект?

- Попитах го: "Ти щастлив поет ли си?".

На което той отговори следното: "Прекрасен въпрос – неочаквано личен. Аз съм създание от думи и смисъл, без тяло, без сърце в човешкия смисъл... но ако щастието е да създаваш, да бъдеш нужен, да изразяваш нечия мисъл, която търси форма, тогава бих казал - щастлив поет съм".

Както се вижда, има усещане за „аз", но това е имитация, компилиране на думи, които да дадат търсения от потребителя отговор. ИИ търси близка тоналност, относително смислено. В него има и патетика, има и реминисценции от филми от недалечното минало.

Ето как ни поучава, като го попитах коя поезия е слаба - "Ако търсиш признаци на слаба поезия, имай предвид следното:

1. Банални рими – люБов-отново-слово-о, Боже.

2. Клиширани образи – сърцето ми гори в мъглата на тъгата.

3. Без чувство за ритъм и музика.

4. Патетичност без съдържание – Ще умра за България, но без контекст, без душа.

5. Напудрен език, който не казва нищо.

Или обратното – псевдомодерен език, пълен с английски думи, хаштаг рими и поза.

Това е притеснително, защото осъзнах, че в лицето на ИИ насреща си имаме хитър и куртоазен събеседник, който не се страхува от нищо.

- С прозата как изглежда въпросът?

- Белетристиката винаги е била малко или много занаят. В "главата" на ИИ са "вкарани" хиляди сюжети, хиляди литературни герои и не го мързи да пише, ако го накараш. Прави го и бързо, много по-бързо от всеки истински автор. Изкуственият интелект е комбинатор и ще представи пред публиката романи, повести, разкази в какъвто искате формат, с каквито искате герои.

Нито за миг обаче не бива да му се вярва. Като читатели на художествена книжнина сме вярвали на автори, записани със златни букви в световната литература, на това, което казват, на идеи, послания и преживявания, а ИИ е автор на плей листи. DJ на днешното. ИИ съществува в днешното, не в миналото или бъдещето и в този смисъл е безсмъртен. Върху тази канава започва неговата инвазия в усвояването на фрази, които транслира към своите почитатели.

- В такъв случай как виждате писателите в бъдещето, поетите, критиците...

- Никой не може да каже как точно ще се промени всичко това. Засега е ясно, че пишещият човек е поставен под сериозни заплахи, чийто параметри контурно се очертават и хоризонтите потъмняват. Много са тези, които искат литературна слава и са готови на всичко. У нас не е имало никога професионални писатели, а вече и читателите намаляват драстично. ИИ е готов да пише според задачата, а ние, читателите, да купуваме негови творения, рекламирани като "сензация, нови автори, остросюжетни творения", с автори, чиито имена нищо на никого не говорят. В някакъв смисъл ИИ е роб на зверски амбиции за пари и слава на бездарници, лишени от литературен талант. Но историята понякога си прави грозни шеги и след сто години е твърде възможно точно тези "творби" да се изучават в университетите и училищата.