Чудо в Бачковския манастир: Мъртвата Елена възкръсва в моргата

Докато е приета за починала, жената сънува, че е в двора на обителта, и вижда бяло агне върху зелена морава, по-късно посвещава живота и труда си на Божия храм 

Възможно ли е починал човек да възкръсне?

Отговорът е положителен!

Запознайте се с историята на Елена Попова и чудото й, свързано с Бачковския манастир "Успение Богородично", който днес чества тържествено храмовия си празник навръх Голяма Богородица. Историята е отпреди години, но духовниците от храма я споделят за първи път сега.

Елена Попова е тежко болна и въпреки усилията на лекарите състоянието й не се подобрява. Жената е закарана в Смолянската болница, но се влошава и в крайна сметка умира. След преглед е обявена за мъртва и тялото й е свалено в моргата на лечебното заведение. Близките на Елена са уведомени за кончината й. Дъщерята на починалата, Росица, отива в моргата, за да вземе тялото на майка си за предстоящото погребение.

Докато се суети около починалата Елена, Росица забелязва, че палецът на ръката на майка й трепва. Жената вика веднага медицинския персонал, който установява, че Елена е жива. След приложени процедури жената е върната към живот.

Лекарите не могат да намерят научно обяснения какво се е случило. За тях Елена е починала, поради което е и пратена в моргата, след което незнайно как оживява отново.

Елена не само възкръсва, но и се възстановява напълно. Когато това се случва, жената отива в Бачковския манастир "Успение Богородично". Среща се с тогавашния му игумен Филарет, по-късно Видински митрополит, и споделя, че по времето, когато е била приета за мъртва, е видяла сън, в който е била в двора на манастира. Там, върху зелена морава, е имало бяло агне. Възкръсналата тълкува съня си като отправено към нея желание да посвети живота си на Бачковската обител.

Игуменът приема молбата й и баба Елена, както започват да я наричат, остава до смъртта си в манастира, работейки дълго като игуменарчик (най-близка помощничка на игумена - б.а.), а след като изнемощява, е оставена да пребивава в обителта. Към края на живота си баба Елена приема монашество под името Евдокия, както се и упокоява. Погребана е в манастирското гробище.

Възкръсването на баба Елена не е единственото чудо, свързано с Баковския манастир. В светата обител разказват за още много други случаи, в които силна вяра и молитва са помогнали.

Особен център на манастирския духовен живот е поклонението и почитта към Бачковската чудотворна икона на Пресвета Богородица. Иконата е на територията на манастира най-вероятно от времето на неговото основаване и винаги е оставала център на вниманието на монаси, вярващи и просто посетители. А чудодейните изцеления, свързани със свещеното изображение и искрената вяра, са много.

Йеродякон Михаил страда от душевно разстройство, но това не го спира да изпълнява задълженията си в храма. Веднъж по време на богослужение, седейки на обичайното си място недалеч от Чудотворната икона на Света Богородица, изведнъж почувства дясната му страна да се облива в благодатни тръпки от главата до стъпалото.

Обърнал се към иконата на Светата Майка и прошепнал: "Майчице, Богородице, благодаря ти, благодаря ти, благодаря ти!". Отново за втори път почувствал същите благодатни тръпки на дясната страна на тялото си. След случилото се се почувствал значително по-добре психически.

Три месеца по-късно, отново по време на богослужение, дякон Михаил стоял със свещника в преклонение пред царската икона на Иисус Христос на иконостаса. С духовните си очи вижда под купола на църквата сноп искрящи лъчи. Виждайки това, казва в сърцето си: "Господи, имам нужда от Теб, слез над мене!". Тогава снопът се спуснал искрящ над него и той усетил с цялото си тяло благодатни тръпки, по-силни от първите, получени пред иконата на Света Богородица.

След чудото дякон Михаил се почувствал още по-добре душевно, върнал се здравият и нормален сън и всякакви лоши мисли, които го спохождали преди, престанали.

Отец Михаил продължава дълги години в добро здраве да изпълнява дяконското си служение в Бачковската обител.

Но с това далеч не свършват чудесата в светата обител. Докато дякон Михаил си стоял пред манастира, към него се приближили две жени. Едната e леля Олга от Асеновград, а втората жена, доста по-млада, се казва Маруда. Жените споделят, че Маруда има рак на носа, и го помолили да отиде с тях до Клувията (мястото, където е била скрита чудодейната икона - б.а.), за да се помолят всички заедно за излекуването й.

Когато стигнали местността, се изкачват до малката пещера, където иконата е намерена, събират се с известна трудност в тясното пространство и започват да се молят. Всеки се моли в сърцето си, а дяконът мълви: "Майчице, Богородице, не допускай децата й да останат сирачета!".

След няколко минути в молитва Маруда усеща, че силата на изцелението идва от страната на дякон Михаил. След като се връщат, а били на Клувията преди обяд, Маруда се отправя за Пловдив, където трябва да я изследват окончателно и насрочат датата за операция за отстраняване на тумора. При изследването лекарите остават учудени, че няма не само тумор, но и установените по-рано негови разсейки.

Удивените медици питат жената какво е правила, лекувала ли се е с нещо, на което щастливата майка отговаря, че единствено се е помолила на Света Богородица на мястото на намирането на Чудотворната Бачковска икона.

Богородица избавя 40-годишен

от алкохол и наркотици

Многобройни са чудесата, случващи се и в троянския манастир "Успение Богородично", който също днес чества храмовия си празник. Свързани са с чудотворната икона в обителта на Богородица Троеручица и са най-много за чадородие, но има и много други.

"Мъж на около 40 години дойде един ден в манастира. Беше в много тежко психическо състояние. Сподели, че злоупотребявал с алкохол и наркотици. Това го довело до много тъжно и жалко състояние. Но слава богу, след като дойде сам при Божията майка, помоли се и се покая, пожелавайки да се поправи, Божията майка му подаде ръка и го изтегли от бездната, в която беше попаднал. Сега той е един прекрасен мъж, който работи, скоро ще създаде семейство. Вижте за каква промяна става въпрос. И когато видиш с очите си подобно нещо, разбираш, че е прав Малкият принц, като казва, че най-важните неща са невидими за очите", разказва пред "България Днес" архимандрит Стефан от Троянския манастир.