В къщата на дядо Влайчо от Коньово всяка вечер идва духът му

Чудеса се случват и до днес в къщата, в която е живял пророкът от Коньово - Дядо Влайчо, или Влайчо Жечев, както е истинското му име. Само преди дни се навършиха 131 години от неговото рождение и стотици българи почетоха събитието.

"Така е, почти всяка нощ духът на Влайчо идва и сяда на леглото си, а на другия ден ние го изпъваме, сякаш някой е намачкал мястото, на което е седял през нощта. Сигурно идва, за да чуе молитвите ни", казват от Дома на доброто, комплекса, построен с вещи на пророка.

Мария Жечева, съпруга на племенника на Дядо Влайчо, вече е събрала повече от 700 благодарствени писма до него, а стотици са хората, на които той помага дори само с вяра.

Народът с благоговение го нарича още приживе "Дядо Влайчо", още откакто е бил 28-годишен, но не заради възрастта му, а поради изключителната му мъдрост, смиреност и свръхестествената дарба, която е използвал в полза на болните, слабите и нуждаещите се. "Много е изстрадал той през живота си. Предрича точния ден и час на смъртта на Георги Димитров, началото на Първата световна война, природни катаклизми, но уви, с ясновидските си способности привлича вниманието на силните на деня и попада под прицела им - част от живота му минава в гонения, криене от властта, заточение в Белене, хората неизменно са вървели по стъпките му, окриляни от надеждата да им помогне. Дядо Влайчо не е търгувал с таланта си, напротив. Никога не е вземал пари, водил се е от правилото: "Даром съм го получил, даром го давам", разказват хората от мемориалния комплекс.

Отявлен последовател на Дънов, той построява комуна на своето дворно място, където са живели и работили около 30 човека. Казват, че самия Дънов го е посещавал и предрекъл, че ще бъде негов наследник. Помагал е на партизаните, а след 9 септември 1944 г., в неговия дом са заловени укрити от него царски офицери, които са бягали от режима в Турция, поради което Дядо Влайчо е заточен за пет години в Белене.

Там той продължава да упражнява дарбата си и дори помага на надзиратели, като надвива жестокостта им и избягва мъченията от тях с благи думи и добри дела. Изумява всички, като предрича датата си на освобождаване, далеч по-ранна от тази от присъдата му. След излизането от Белене, Дядо Влайчо намира райския си дом градина опустошен и изцяло западнал. Назначен е за пчелар към ТКЗС в село Коньово, работа, която взема присърце и с любов се грижи за животни, растения и всеки нуждаещ се, дирил помощ при него. Не след дълго време хората започват пак да прииждат пред вратите на дома му, узнавайки за дарбата, с която той успява да утоли мъките им и да им даде надежда. Силните на деня, макар че се възползват от дара му, решават отново да го ограничат и изолират и го поставят под домашен арест.

В Дома на доброто е оформен специален кът, където са изложени лични вещи на Дядо Влайчо - Библия, кандило, писма, дрехи. Днес всеки може да се поклони пред таланта на големия прорицател.