Султанът, обидил наш дипломат, дал повод за независимостта

*Стачка в железниците също помага за събитията

*Фердинанд I и премиерът Александър Малинов решават въпроса тайно в Унгария

Инцидентът с дипломатическия агент на Княжество България в Цариград Иван Стефанов Гешов, който не е бил поканен на тържествената вечеря на 30 август 1908 г. по случай възшествието на султана и стачката на служителите от Дружеството на Източните железници, избухнала в началото на септември, са станали удобен повод, използван от българската дипломация, за обявяването на независимостта. Това разкрива изложба на НИМ по случай днешния празник. Там е показан и самият документ, изписан и подпечатан на пергамент.

Решението за обявяването на независимостта е взето през август на среща между княз Фердинанд и министър-председателя Александър Малинов в Унгария.

В периода след Освобождението от османско владичество през 1878 г. България е със статут на васално княжество на Османската империя и усилията на политическия ни елит, особено след Съединението от 1885, били насочени към отхвърляне на този васалитет. Възползвайки се от наличната през 1908 г. благоприятна за реализацията на това стремление най-вече международна обстановка, на 22 септември (5 октомври, нов стил) 1908 г. във Велико Търново България тържествено е обявена за Независимо Царство, а нейният владетел приема титлата цар на българите. 

Независимо че изследователите тълкуват разностранно този акт, на практика той осигурява на страната ни суверенитет - официално признат от Великите сили през пролетта на 1909 г., международно-правна самостоятелност - утвърждава се като пълноправен член на международната общност с възможност за самостоятелно договаряне и сключване на споразумения с чужди държави, и икономическа независимост - най-вече в областта на търговията, транспорта, митническата, финансовата и фискалната политика.

НИМ пази Манифеста, с който княз Фердинанд обявява Княжеството за "Независимо Българско Царство" в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в Търново през 1908 г. По-късно текстът на Манифеста е изработен върху пергамент от художника Харалампи Тачев. В долната си част завършва с осем висящи кръгли метални печата, които символизират министерствата на правителството на Демократическата партия, управлявало през 1908 г.

Могат да бъдат видени и други интересни експонати, свързани с обявяването на независимостта на България. Сред тях са: снимка на правителството на Демократическата партия начело с Александър Малинов, два паметни знака, изработени от гранит, подарени от цар Фердинанд на Александър Малинов и на Михаил Такев за спомен от историческото събитие, възпоменателни кръстове и златни монети, отсечени по повод 1908 г. 

Обявяването на Княжество България за "Независимо Царство" е резултат от дългогодишна дипломатическа подготовка. Тя се осъществява от монарха - княз Фердинанд т, и от усилията на правителствата, управлявали страната до 1908 г. Историческото събитие става по време на самостоятелното управление на Демократическата партия с министър-председател Александър Малинов. През лятото на 1908 г. българската дипломация правилно анализира и гъвкаво използва противоречията в интересите на Великите сили и политическата нестабилност на новия режим в Османската империя след извършването през юли 1908 г. на младотурската революция от комитета "Единение и напредък".

Тържественото провъзгласяване на независима България се извършва от княз Фердинанд с Манифест към българския народ, прочетен в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в Търново на 22 септември 1908 г. Мястото е избрано с цел да бъде подчертана приемствеността в развитието на българската държавност през вековете. След отслужването на благодарствен молебен и прочитането на Манифеста министър-председателят се обръща към княза с думите: "Ваше Величество, държавните интереси, националното достойнство Ви продиктуваха светото решение да провъзгласите в това историческо и свято място България за Независимо Царство. Позволете ми от името на правителството да Ви помоля да приемете титлата български цар". Фердинанд отговаря: "С радост и благодарение приемам предложения от народа и правителството титул Цар български". 

С акта от 22 септември 1908 г. България отхвърля политическата си васална зависимост от Османската империя, резултат от решенията на конгреса в Берлин през 1878 г., и става суверенна държава, равностоен партньор на останалите европейски страни. След успеха на съединистката акция през 1885 г. провъзгласяването на независимостта е вторият най-голям успех на младата държава през нейния 30-годишен период на развитие.