Откриха най-неоткриваемата змия в България

• За първи път заснеха черна пепелянка у нас
• Дори в световен мащаб тези влечуги са изключително редки

Борислав РАДОСЛАВОВ

Уникална находка! За първи път в България е открита удивителната черна пепелянка. След години на множество дискусии съществува ли изобщо у нас в точно този си вид, защото никой досега не я е виждал, балканската красавица вече е документирана от лицензирания змиеловец Владимир Гочев, научи "България Днес".

Това се случва като същинско Великденско чудо - на 13 април, ден след Възкресение Христово.

"В световен мащаб меланистичните пепелянки също са като "бялата лястовица", поради което не се намират и снимки на такива в интернет. Освен български това е и световен успех! Влечугото е дълго 60,5 см и е зрял екземпляр, чийто пол е трудно да се определи с невъоръжено око поради липсата на шарки по главата и тялото", сподели пред "България Днес" експертът по влечуги.

"С цел безопасността на змията няма да посочвам дори приблизителна локация, само ще спомена, че е открита в Източна България на 233 м н.в. Като за насоките за откриването й искам сърдечно да благодаря на Валентин Янев", допълва Гочев.

Историята на откриването на "черната перла" е толкова емоционална, че напълно заслужава да се романизира и дори екранизира. Валентин Янев е човекът, който вижда по-рано уникалното влечуго и съобщава за нетрадиционната змия на Гочев, без изобщо да подозира каква находка е открил. А след това обещава да го заведе до мястото.

Двамата спират возилото в балкана и след това продължават около час и половина пеша, докато мъжът се ориентира за точната локация, която е изключително труднодостъпна - там Янев и компания се озовават случайно по-рано заради сбъркан маршрут в планината по време на преход.

Докато вървят по неотъпканите пътеки, двамата си споделят информация и разкази за легендарното влечуго, което досега никой не е зървал и документирал. Янев е учител по физическо възпитание и съдейства със сърце и душа, за да може да се открие отново непознатият обитател на гъстите гори на изток.

"Оказа се Балкан, който е труднодостъпен и човешки крак скоро не е стъпвал. Това обяснява как черната пепелянка е оцеляла цели 5-6 години. Около час и половина я търсихме заедно. По едно време Валентин си тръгна, а аз бях отделил целия ден, за да я намеря. Започнахме в 11 и до 17 ч. имах намерение да съм в Балкана, защото след това захладнява и змиите се прибират. Наложи се на Валентин да ходи пеша 14 километра на връщане, докато аз обикалям и дебна, за което много му благодаря", разказва Владо Гочев.

Много усилия и напразни надежди костват на упорития змиеловец в търсенето на уникалния екземпляр. Но както често се случва и на футболните терени, късметът се усмихва в самия край.

"Когато бях най-отчаян, към 16,30 ч. вече си казах, че ще направя една последна обиколка. Цял ден нито една змия не се показа и се бях примирил. Тогава влязох в един храсталак и не можах да повярвам - видях черната пепелянка на 40 см до крака ми, свита на кълбо под една клонка. Беше 12 градуса и заради това не бе активна. Вдигнах клончето над змията пред мен, видях рогчето и се убедих, че е пепелянка. Не можех да повярвам! Гледахме се взаимно две минути, беше невероятна емоция", разкрива Гочев.

След това специалистът по влечуги прави много подробни измервания за БАН и страхотна фотосесия на впечатляващата змия, за което по-късно му помага Павлина Маринова - доктор биолог от Шуменския университет.

"Търсенето се увенча с голям успех, който досега в България не е регистриран. Това вече е първият официално регистриран случай на пепелянка със същински меланизъм, като преди години има снимки на влечуго с частичен меланизъм - с наличие на типичните за вида шарки по главата и тялото. А тази е чисто черна без следа от естествена шарка", разкрива още Владо Гочев.

След подробните измервания и документиране, както и уникалната емоция от срещата, Владо пуска "черната перла" по живо, по здраво с обещанието догодина пак да я потърси за ново измерване, за да се разбере как се развива генно измененият вид пепелянка.

Гочев е поканен да участва заедно с екипа по херпетология към БАН в много мащабен проект за проучване за определени видове влечуги на 100 защитени зони по "НАТУРА 2000", който продължава и през 2027 г.