Спелеологът Стойчо Зарев: Златото не е най-голямото богатство на пещерите

Стойчо Зарев е спелеолог от Българското пещерно дружество - клон Ракитово, който вече е изследвал няколко пещери в Родопите. Съвсем неотдавна той и колегите му успяха да разкрият нова подземна система, която предстои да бъде изследвана.

- Г-н Зарев, бихте ли ни разказали повече за дейността на вашето дружество и какво ви привлича към пещерите?

- Здравейте! Ние сме дружество, клон към Българското пещерно дружество - София, базирано в гр. Ракитово. Нашата основна дейност е изследователска, фокусирана върху пещерите в района на Ракитово, където има голямо мраморно поле, простиращо се на над 25 км. Този район има дълга пещерна традиция, тъй като Ракитовският клон е един от най-старите в България, основан още през 1930 г. След период на прекъсване през 2009 г. бе създадено сдружение "Сюткя", което възроди тези традиции и обучи нови пещерняци. Целта ни е да покажем на хората какво има под земята.

- Споменахте мраморно поле. Какво прави пещерите в района на Ракитово уникални в сравнение с други пещери в България, например тези по Искърското дефиле или Дяволското гърло?

- Основното, което прави пещерите в района на Ракитово уникални, е, че те са изцяло мраморни. За разлика от варовиковите пещери като тези по Искърското дефиле, Дяволското гърло или Ягодинската пещера, мраморът е по-костелив и по-трудно се разгражда от водата. В нашия район водите, особено тези под връх Сюткя (третия по височина в Родопите), са по-студени. По-ниската температура на водата забавя химическата реакция, което води до по-бавното разграждане на мрамора и формирането на по-различни минерални образувания.

- Научих, че наскоро сте открили нова пещера. Какви са първите ви впечатления от нея?

- Да, тази година имахме късмета да открием нова пещера в района на Ракитово. Кръстихме я "Здравец" в памет на наш колега, който ни насочи към нея. Проучването й започна през 2021 г., като постепенно разчиствахме камъни. Тази година успяхме да влезем вътре, откривайки голяма зала, широка около 10 метра и висока около 20 метра. Пещерата продължава още надолу с галерия, която предстои да изследваме на национална пещерна експедиция.

- Това звучи много вълнуващо! Свързано ли е това откритие с търсенето на голяма пещерна система, за която се носят слухове в района?

- Абсолютно! Всички тези изследвания са част от нашето търсене на голяма пещерна система, която според нас започва от карстовия извор Клептуза и отива в южна посока към язовир "Голям Беглик". Предполагаме, че тази система е над 25 километра дълга, може би и повече, разположена именно в това мраморно поле.

- Говорейки за подземен свят и води, бях изключително изненадан да науча, че подземните води от Тракия захранват древни цистерни в днешен Истанбул. Има ли връзка между тези феномени и вашите изследвания?

- Да, това е напълно нормално и е пряко свързано с движението на подземните води. Реки като Марица, които са били плавателни дори до Пазарджик до Освобождението, и други реки в нашия регион се насочват към Гърция и Турция. Когато тези реки открият пукнатини и мраморни слоеве, те попиват надолу и продължават да текат в естествени подземни канали. Така че подземните води от Тракия, захранващи древните цистерни в Истанбул, са доказателство за сложната подземна хидрология на региона, използвана още от траките.

- В пещерите винаги има някаква мистика. Хората често ги свързват с легенди за заровени съкровища или пък с научна фантастика за вътрешен свят на Земята. Вие като човек, който прекарва толкова време под земята, вярвате ли в подобни истории?

- Аз лично не вярвам в легенди за заровени съкровища. Пещерите, по които работим, често са новооткрити, без следи от човешко присъствие. За мен е много по-ценно да видя първичните, недокоснати пещерни образувания, които са създадени от самата природа. Когато стъпи човешки крак, дори без умисъл, тези крехки образувания се замърсяват и губят своя блясък. Истинското съкровище е самата красота на пещерата.

Що се отнася до научната фантастика, донякъде тези легенди захранват и нашето въображение. Влизайки в пещерата, попадаш в съвсем различен свят, вторичните образувания са невероятно красиви и могат да вдъхновят всяко въображение.

- Смятате Орфей за един от първите пещерняци. Може ли да разясните това сравнение?

- Да, можем да считаме Орфей за един от първите пещерняци. Както знаете, легендата разказва, че той влиза в пещерата, или в света на Хадес, за да спаси Евридика. Ние, пещерняците, също имаме мисия - както влезем безопасно, така и безопасно да излезем навън. Точно това е паралелът - навлизане в непознат и опасен подземен свят с цел да се върнеш от него.

- Какво е най-голямото удовлетворение, което ви дава пещернячеството?

- Пещернячеството изцяло промени живота ми. То е моето призвание. Когато вляза в пещерата, просто изчезвам, сливам се с обстановката. Гледам сталактити, сталагмити, пещерни колони и си представям, че са им били нужни хиляди години, за да се образуват. Тогава осъзнавам колко незначителен е моят живот в сравнение с тази геоложка времева рамка - аз съм една прашинка. За мен най-голямото удовлетворение е да видя и да покажа тази неземна красота на другите, особено на тези, които не могат да стигнат до труднодостъпните места.

Имаме и програма за обучение на млади пещерняци, наречена "Спелео лаб", където деца и юноши се обучават в пещерно дело. Това е начин да предадем нашата страст и знание.

- Благодаря ви за този изключително интересен разговор! Пожелавам ви още много успешни и безопасни експедиции!

- Благодаря и на вас! Колкото влизания, толкова и излизания, това е най-важно.