Фанка, която разплака Цитиридис в "България търси талант": Рисуването ме спаси от побоищата в домовете

"Искам да бъда пример за децата от институциите", споделя преживялата ада в Могилино жена

"Искам да бъда пример за децата от институциите. Те трябва да вярват в себе си. Да не се страхуват да покажат какво могат без да ги е срам".

Така започна историята си пред "България Днес" Фанка Борисова, която в неделя вечер разплака Николаос Цитиридис в "България търси талант". Тя изправи на крака жури и публика в студиото с удивителната картина на женско лице със затворени очи, нарисувана за броени минути на сцената.

Фанка е самоук художник. Изоставена е от майка си на шестмесечна възраст и е израснала в домове за сираци. Сега живее в защитено жилище.

"Можех и по-хубава картина да нарисувам, ако имах повече време, но предаването си има регламент. Записах се, за да покажа на талантливите хора с увреждания, че не бива да се страхуват", обяснява художничката с усмивка.

Споделя, че емоциите са били силни, но каузата й е помогнала да се справи с тях.

"Притеснявах се много преди да изляза на сцената. Знаех, че трябва да го направя от името на всички хора с увреждания. Мислих само за картината и когато започнах да рисувам всичко друго изчезна", допълва Фанка.

Не е очаквала толкова емоционални реакции от журито и публиката.

"Израснала съм по институциите и съм свикнала да не очаквам много. Не съм предполагала, че Николаос ще се разплаче. Той е по-строг. Видях, че публиката се е изправила на крака и бях шокирана. Когато чух, че имам четири "да", не можех да повярвам. Докато вървях към Валя, моята приятелка, не спирах да си го повтарям", признава художничката.

Източник на вдъхновение за нея е бразилският художник Чарлз Лавесо.

"Той има само една ръка, но е уникален. Много искам някой ден да рисувам като него и ще дам всичко от себе си", добавя Борисова.

Фанка вече има шест изложби в България. Сега мечтае картините й да бъдат излагани и в други държави.

"Мечтата ми е да направя изложба в чужбина. Не съм от хората, които се възгордяват. Целта е моята кауза да бъде възприета от повече хора. Искам да покажа на света, че българите са талантливи, без значение дали имат увреждания", споделя художничката.

Има си и талисман - картина, с която никога не би се разделила.

"Много е специална и изобразява мен самата. Портрет на жена, която гледа нагоре и мечтае. Има много народни мотиви", разказва Борисова.

Рисуването винаги е средство за справяне с проблемите и утеха за нея.

"Чрез него се спасих от тормоза по домовете и пансионите. От побоищата, които се случваха там. Не искам да говоря и да си спомням за преживяния ужас. Опитвам се да го забравя, но знам, че няма да мога. Всичко е в паметта ми, беше жестоко", спомня си Фанка, която минава и през ужаса на дома на ужасите в Могилино.

Снимки: bTV и личен архив