София по стъпките на Неапол: Когато боклукът е злато

Боклукът може да бъде по-ценен и от злато, когато се използва за политически атаки или пиар.

От 5 октомври събирането на битовите отпадъци в два от столичните райони - "Люлин" и "Красно село", се извършва в условията на авариен режим от предприятието, което управлява завода за боклук. До кризата се стигна, след като изтече договорът за сметосъбиране в районите, а единственият кандидат в новата обществена поръчка обяви двойно по-висока цена от прогнозната.

Така София отново е изправена пред изпитание с отпадъците, като призраците на старите спомени се завръщат, за да всяват страх.

През 1999 година тогавашният столичен кмет Стефан Софиянски откри сметището в квартал Суходол, но обеща, че ще работи, докато бъде построен завод за боклук.

Суходолци се вдигнаха на протест за пръв път през 2001 година - местните недоволстваха срещу нетърпимата смрад, оплакаха се, че зачестяват и заболяванията на децата.

През 2005-2006 г. напрежението ескалира - жителите на Суходол и околните райони започнаха мащабни протести и блокираха достъпа до сметището и се стигна до сблъсъци с полицията.

А гледката в столицата беше изключително неприятна - контейнерите преливаха, отпадъци се търкаляха по улици и тротоари, а смрадта и заразите бяха около хората.

Това наложи Столичната община да вземе кризисно временно решение да опакова и пресова сметта в големи найлонови бали. Идеята беше така да се намалят обемът и миризмите и да се съхранява отпадъкът временно, докато се намери трайно решение. Но балирането се оказа ненадеждна мярка, тъй като полиетиленовата опаковка се повреждаше и не гарантираше дългосрочна безопасност. Емблематични станаха репортажи как от балите растат домати и други зеленчуци заради семената в отпадъците. Появи се и непознатата дотогава дума "инфилтрат" - гъстата цветна течност, който се стичаше от разлагащите се отпадъци в балите.

На депа в покрайнините на столицата се появиха гигантски пирамиди от наредени бали, като по неофициална информация броят им достигна 280 хиляди. Средно една бала тежеше един тон, като през летните месеци беше по-тежка заради по-голямата концентрация на отпадъци от плодове и зеленчуци, докато през зимата теглото падаше до 900 килограма.

През февруари 2006 година първите бали бяха складирани в столичните райони "Искър" и "Кремиковци". Силните миризми наложиха балите да тръгнат на "пътешествие". През пролетта на същата година започнаха преговори с други общини за временно приемане на отпадъка. Пловдив, Ловеч, Монтана и Костенец отказаха, а спасителен вариант се оказа сметището край пловдивското село Цалапица. В един момент бали пътуваха дори до Силистра - град, който се намира на 433 километра от София. Всяко пътуване костваше средства на данъкоплатците. Бяха дадени милиони за приключенията с балите по родните пътища.

Драматичната ситуация наложи сметището в Суходол да бъде частично отворено през 2007 година. Част от боклука на столичани отново беше извозван там, паралелно започна и разбалиране.

Изграждането на завод за боклук беше отлагано на няколко пъти - от 2007 до 2015 година. Реално чак през 2015 г. заводът за механично-биологично третиране на отпадъци на София, както е официалното му наименование, беше официално открит. Предприятието се намира до село Яна, район "Кремиковци". Проектът се осъществи с финансовата подкрепа на Оперативна програма "Околна среда 2007-2013 г." и заем от Европейска инвестиционна банка. Общата му стойност е около 346 млн. лв.

В световен мащаб един от най-емблематичните примери за криза с боклука е в италианския град Неапол. През 80-те години на миналия век отпадъците там се изхвърлят незаконни и се изгарят, което което води до ръст на раковите заболявания. Групата, стояща зад незаконното изхвърляне на отпадъци, е Камора - организиран престъпен синдикат със седалище в Неапол. Или просто неаполитанската мафия.

Мафията печели милиарди от отпадъци

През 90-те години бивш бос на Камора казва пред разследващите: "Вече не се занимавам с наркотици. Сега имам друг бизнес. Той е по-добре платен и рискът е по-малък. Нарича се боклук. За нас боклукът е злато". И думите му са осребрени, защото печалбата от боклучивата криза достига милиарди евро. През 2008 година италианското правителство идентифицира над 5000 сметища в район от 55 населени места. Реално мафията изхвърля боклук на всевъзможни места - кариери и дори пещери. След намесата на италианското правителство бизнесът е отнет от Камората и босове свидетелстват, за да избегнат големи присъди, но проблемът продължава да съществува и до днес.