Мухарем, брат на Наим Сюлейманоглу: Бяхме семейство от луди глави!
Сигурен съм, че България помни Наим не само като велик щангист, но и като добър човек, споделя Мухарем
"Три луди глави бяхме в семейството – аз, Наим и големият ни брат Раим. Наим обичаше животните и мечтаеше просто да помага на хората", Това споделя Мухарем Сюлейманоглу, който също е щангист и пази живи всички спомени за брат си. Историята на спортното семейство е разказана в предаването "На фокус" по Нова.
Реставрираният роден дом на Наим Сюлейманоглу в Момчилград на 18 ноември официално беше открит като музей, посветен на световноизвестния щангист.
Над 3000 човека присъстваха на церемонията. Специално от Турция пристигнаха над 10 автобуса. Лентата беше прерязана в присъствието на майката на наричания "Джобния Херкулес" - Хатидже Сюлейманоглу и брат му Мухарем. Музеят се помещава в дома, където Наим е живял като дете, след като семейството му се премества от родното село Птичар. Първият етаж показва лични вещи и възстановки на стаите му, вторият - спортните му успехи, медали и купи от международни състезания.
На 18 ноември се навършват 8 години от кончината на легендарния щангист.
"Сигурен съм, че България го помни не само като велик щангист, но и като добър човек - споделя брат му Мухарем. - Наим не е съжалявал, че избяга в Турция. Ако не бяха ни сменили имената, сигурен съм, че нямаше да напуснем държавата. Трябва да помислим за какво е избягал? Семейството ми прости за смяната на имената."
"Господ го обича повече от нас", казва братът за почналия през 2017 г., на 50 години, Наим.
Мухарем споделя, че иска заедно с БФВТ да направят международен турнир по вдигане на тежести за младежи на името на "Наим Сюлейманоглу" през следващата година. А датите на състезанието ще бъдат уточнени през януари 2026 г.
Наим Сюлейманоглу е възпитаник на легендарния треньор Иван Абаджиев и завършва ЦСУ "Олимпийски надежди" в София. Започва кариерата си като щангист в България и бързо печели медали и уважение. На ръст едва 147 см и с тегло 64 кг, той доказва, че истинската сила идва отвътре. Освен спорта, намира радост сред животните и природата – грижи се за бездомни кучета, пчели и градина, където светът сякаш спира.
През 1986 г., по време на Възродителния процес, името му е сменено на Наум. Това променя живота му завинаги. С помощта на турското разузнаване той бяга в Турция.
В Турция Наим продължава да жъне успехи. Печели световни, европейски и олимпийски титли. Кариерата му приключва през 2000 г., но наследството му остава незабравимо. Наим Сюлейманоглу умира през 2017 г. на 50 години, но остава ярка диря в спортната история на България и Турция.
