Световният шампион Стефан Топуров: Наим е абсолютният №1

Кой е той?

Едва на 19 години Стефан Топуров прави нещо историческо. Той става първият човек, който вдига три пъти собственото тегло над главата. Как точно са се ковали тези велики шампиони, разкрива самият Стефан Топуров пред youtube канала "Спортната джунгла" и "България Днес".

Огнян Георгиев

- Стефане, вие влязохте в историята и в Книгата на рекордите на Гинес като първия човек, който вдига три пъти собственото си тегло. Оттогава минаха 42 години. Какво се случва с вас?

- В момента съм си в Асеновград. Живея спокойно, нормално. Грижа се за родителите ми. Възрастни са и покрай тях в момента се намирам тук.

- Вълнувате ли се още от любимия ви спорт?

- Винаги съм се интересувал и знам какво става в кухнята на нашия спорт. За голяма радост имаме европейски, световни шампиони, олимпийски накрая. Дай боже, и за в бъдеще да се повторят тези успехи.

- Как самият вие се запалихте по щангите?

- Аз учех в едно училище на 100 м от моя дом. Младите треньори, които се занимаваха с начинаещи състезатели, обикаляха училищата. В един в час по физическо дойде треньорът Петър Арнаудов. От всички деца посочи мен и ме покани на другия ден да отида в залата да видя какво е. Оттам започна всичко.

- Веднага ли се запалихте по спорта?

- Не веднага. Имал съм препятствия. Малкия пръст на крака съм си счупил в залата, но не съм се отказвал. Прекъсвал съм за 1-2 месеца, но пак съм се връщал. Имаше по-талантливи от мене. Говорил съм с моя първи треньор навремето. Викам: "Нещо по-различен ли бях?". Каза: "Не, с нищо не показваше, че може да станеш голям спортист. Просто беше по трудолюбив от другите".

- С какво ви грабнаха щангите? Какво ви запали толкова в спорта?

- Спортът в Асеновград е известен с вдигането на тежести и с гребането. В щангите имаме Христо Плачков, Трендафил Столчев, Йордан Митков, Богдан Дръндаров. Може да се каже, че те са хората, които са ме запалили по тоя спорт.

- Помните ли някой съвет, който са ви давали?

- О, всичко съм попивал. Те лоша дума никога не са ми казали. Винаги са ми помагали. Даже имах проблеми със свалянето на килограми. През 1984 година Трендафил и Митков дойдоха във Варна, за да ми помогнат да сваля килограмите. Абаджиев казал: "Свали ли килограмите, участва. Не свали ли, няма да участва". Моят проблем беше да вляза в категория. После и друго са ми помогнали. Трендафил и Митков ме напътиха да остана след казармата в ЦСКА.

- Кога усетихте, че това ще бъде нещото, с което ще се занимавате в живота?

- 1978 година станах майстор на спорта в Сирия на едно състезание на 56 кг. Тогава изхвърлих 100 кг и 125 тласнах. За времето си беше доста добър резултат, особено за юноша. 1982 година станах световен шампион до 20 години и оттам вече тръгна всичко. 83-та започнах да поставям световни рекорди за мъже. На световното в Москва за мъже станах втори.

- Кога ви викнаха в националния отбор?

- При юношите през 1982 година за първи път. Имахме към 25 човека юношески национален отбор. Всички бяха равностойни. Тогава започнахме аз, Нено Терзийски, Наим Сулейманоглу.

- Световното през 1982-ра ли е първото излизане в чужбина на голямо състезание?

- 1982-ра беше първото по-сериозно международно състезание. Отидох, свърших си работата. Ние бяхме с класи над другите тогава. От 10 категории осем шампиони направихме до 20 години. Един от най-големите успехи.

- Тогава ли ви е забелязал Иван Абаджиев, защото малко по-късно ви взима в мъжкия отбор.

- 1983-та ме забеляза, когато станах европейски шампион. Бях тежък над категорията и нямаше свободен подиум. Викна ме: "Ти колко килограма си?". Премери ме и каза, когато си вляза в категория, тогава ще вляза при мъжете. Но 83-та, като участвах на европейското в Италия до 20 години, поставих световен рекорд и в изтласкване, и в двубоя. Оттам веднага влязох при мъжете и винаги съм бил там.

- През 1983-та на практика е дебютът ви при мъжете на голямо първенство, на световното в Москва. Разкажете за това състезание.

- Ако беше ме видял Иван Абаджиев, можеше да не участвам.

- Какво се случи?

- Предния ден преди тренировката слязох с един скоростен асансьор, стана ми лошо и пред автобуса припаднах. Но се свестих. Сашо Върбанов беше до мен, хвана ме. Отидохме в залата, казаха на Абаджиев, че съм имал някакви проблеми. Той ме прати да загрея леко.

- Самото състезание също е супер интересно, защото вие водите сериозна битка със Саркисян. На практика завършвате с еднакви килограми в двубоя, но той побеждава.

- Да, със 150 грама беше по-лек. Аз изпуснах опити в изхвърлянето. Ако бях си свършил работата в първото движение, Саркисян никакъв шанс нямаше да има. Това за мен не е победа. Да си с равен резултат и със 150 грама по-лек.

- Разкажете за тези 180 кг. Били сте готов да ги вдигнете, но когато вече сте на подиума, какво ви минаваше през главата?

- Аз като застана при щангата, изключвам всичко. Пред мен е една щанга, която трябва да вдигна. Ако се разконцентрирам, опитът е неуспешен. Нищо не помня, концентрирал съм се и съм ги вдигнал.

- Тогава осъзнахте ли, че това постижение ще остане в историята? Беше ли ви в главата, че дотогава никой не го е правил?

- Не, никой не е мислил, че вдигам три пъти килограмите. Искаха 182, но казаха, че скок над 15 кг първи и втори опит не може. Никой не вярваше, че мога да ги вдигна. Получи се. Бях подготвен и се получи.

- Тогава разбирате, че на практика сте сред най-добрите. А сте били само на 19 години, нали?

- Да, на 19 години. Никога не сме се възгордявали. Винаги нормално сме се държали. Ние и сме нямали време, за да ходим наляво-надясно. Целогодишно бяхме на лагери. Така че една-две седмици в годината, ако ти се наложи, има почивка. Това е голяма работа.

- След успеха в Москва погледът ви, предполагам, е бил насочен към Олимпийските игри в Лос Анджелис. Кога разбрахте, че няма да има олимпиада за България?

- Когато настъпи 1984 година, всеки очакваше олимпийските игри. Имаше европейско първенство и станахме шампиони отборно. Пак седем-осем европейски шампиони, всичките медалисти. Много добро класиране. Два месеца преди олимпиадата бяхме на лагер във Варна. Дойде Меранзов и ни каза, че България няма да участва на олимпиадата. Така са решили отгоре. Всичко, което ни се полага, ще ни се даде за олимпийски шампион. Получихме това, което ни се полагаше, но това беше игри на добра воля, а не олимпийски. Макар че и това щеше да бъде един от най-големите успехи в българските щанги и българския спорт - Олимпиадата в Лос Анджелис. Не само щангите. Говоря за всички спортове.

- Наим Сюлейманоглу се качва във вашата категория, нали, на 60 кг?

- Да, Наим си е Наим. Според мен най-добрият от най-добрите в нашия спорт за всички времена. Аз съм тренирал с него, знам какво може, как ги е постигнал тези резултати. В никакъв случай не го поставям на второ или на трето място. То е смешно, ако го постави някой на второ място.

- С какво беше по специален той?

- Наим беше с голям талант и много трудолюбив човек. С много труд е постигнал всичко. Така че някои, които говорят, той такъв-онакъв, смешна работа. Всичко е постигнато с много труд и много лишения. Гледал съм и съм присъствал на такива волеви изпълнения от негова страна. Това е нечовешко. Човек не може да го постигне и да го направи.

- Все пак мечтата ви за олимпийска титла и за олимпийски медал продължава, защото сте били много млад. На 20 години, когато започва следващият олимпийски цикъл, който води към Игрите в Сеул. Промени ли се нещо при вас?

- 70-те и 80-те години, за да изкараш един олимпийски цикъл в големия спорт, беше изтезание. А за два беше голяма работа. Тогава имаше голяма конкуренция. Ако не си първи, машината те изхвърля. Трябва да си на световно ниво. За Сеул за втори път изкарах лакът. Бях в добра форма, но една контузия в рамото ме изкара за доста време. Не можах да тренирам, но в никакъв случай не можех да победя Наим. Не съм станал втори на олимпийски игри с някакъв мижав резултат.