Майката на заклания Тихомир в първото си интервю: Папурко ще посегне пак
Единствената присъда, която би ни удовлетворила, е доживотен затвор без право на замяна. Това заяви пред "България Днес" Таня Мезева в единственото си интервю след жестокото убийство на сина й.
Поетесата и дългогодишен психолог Таня Мезева е категорична, че ако Папурко някога излезе сред обществото, ще убие пак.
"Вкара ни във филм на ужасите, но искам да защитя останалите хора. Нещата трябва да стигнат до там, че да няма възможност пак да го направи. Много е важно да лежи доживот. Ако има право на обжалване или ако му дадат 20 години, ще излезе озлобен на 43 и няма никакви гаранции, че няма да посегне на друг, а ще има възможност в затвора стъпка по стъпка да обмисли следващата ужасия. И на разследващите казах - аз съм майка и при майките емоциите са много силни, но аз съм и професионалист и мога да разсъждавам трезво."
Жената е категорична, че престъплението е обмисляно с години. Тя не се притеснява, че Папурко може да бъде изкаран шизофреник и панделата да му се размине.
"В онзи ужасен ден се сблъсках с него на вратата. Не знаех, че току-що е убил сина ми. Бях на 50 сантиметра от лицето му и не усетих никаква лудост, а съм работила 25 години с хора с умствени заболявания. Преди това не бяхме говорили никога, отбягваше ме, усещах някаква гузност. Когато говорихме, беше абсолютно спокоен, не трепна, даже леко беше загрижен. Обмислял е престъплението с години, но не ме е сложил мен в сметките, защото не е предположил, че майчината интуиция ще проговори и аз ще тръгна да търся детето си. За планираност говори всичко - заличаването на следите, изхвърлянето на телефоните, бягството. Знаел е какво прави."
Майката на има своя версия за мотива на престъплението.
"Тишо беше добро хлапе, все още непораснало. Много си харесваше работата, боготвореше батко си, имаше страхотни приятели и разкошна приятелка. Имаше всичко, от което един човек се нуждае, за да бъде щастлив. Ивайло не е имал нищо от това, което изброих, и предполагам, че е имало завист, едно чувство, таено с години." Мезева отхвърля версията, че Ивайло е посегнал на Тихомир за отмъщение, че го е натопил за наркотици и заради него е лежал в затвора. Разговаряла и с приятел на сина си, който е категоричен, че Папурко знае кой го е издал и това е съвсем друг човек.
Мезева описва убиеца като изключително умен и начетен:
"Чете всякаква литература. Сигурна съм, че е чел и за психическите заболявания, характеристиките им, начина на поведение на болните. Може да се опита да подведе психиатрите, но това са хора с опит и вярвам, че ще разграничат истината от неистината."
Ивайло Иванов не е обжалвал пред Апелативния съд наложената му мярка за постоянно задържане. В момента е в затвора в Ловеч, където му се изготвя тройна психиатрична експертиза. Патоанатомът пък излезе в отпуск и заключението му ще се забави. Все още не е ясен точният брой удари - те са между 15 и 18.
Таня Мезева: Ще се боря докрай!
- Госпожо Мезева, как понасяте неизвестността? Процесът се чака, даже заключението на патоанатома не е готово.
- Заредена съм със страшно много сила и съм мотивирана да се боря докрай, за да възтържествува справедливостта. Имам подкрепата на страшно много хора, приятелите на Тихомир и това е много важно. Непрекъснато получавам морална подкрепа, постоянно ме питат: "Кажете с какво да помогнем?". Но аз отговарям, че към момента няма с какво. Ще изчакаме прокуратурата, следствието, експертизите. Приятелката му Силвия също се държи. Постоянно е около нас, защото имаме нужда едни от други.
- Намират ли се хора, които да защитят Ивайло?
- Намират се и такива, които се опитват да го защитят. Чух дори, че било при самоотбрана. А повечето удари са в гърба...
За живота на душата след смъртта
Таня Мезева написа в памет на сина си стихотворение, което е нейното сбогуване с него:
"Всъщност няма как да се сбогувам с него. Ще остане в мен доживот. Самото стихотворение излезе на екс. Напират и други, но не искам да натоварвам хората с налегналите ме черни мисли", казва майката на Тихомир. И добавя, че според нея душата на сина й е жива:
"Не вярвам в задгробния живот по начин, че има Господ, който седи на някое облаче. Но смятам, че умира само тялото, а душата е една енергия, която няма как да изчезне."
Ето и разтърсващите строфи на стихотворението "Послание".
За миг един,
вратата се затръшна,
не входната,
а тази към смъртта,
докосната,
душата ти възкръсна,
за онзи свят,
на мир... и любовта.
Усмихваш ми се,
нейде от небето,
погалваш ме,
със полъх на перце,
и виждам как,
набръчкал пак челцето,
ми шепнеш нежно
"Мамо, не плачи,
със мене са и Бог,
и светлината,
и пътят
към плеяда от звезди.
Щом стигна там,
аз сам ще ти изпратя
пламъче...
разпръскващо искри,
на хората,
от мен да ги даряваш.
да вярват мамо,
тихо им кажи,
че този свят
е преходен и само
е спирката,
към светите мечти!“
Владимир Клисуров
