Знаехте ли? Евробанкнотите са изработени от памук
Еврото е една от основните резервни валути в света и втората най-търгувана парична единица в глобален мащаб след щатския долар.
На 1 януари 2002 г. 12 държави от ЕС въвеждат физически евровите банкноти и монети и така еврото става всекидневна парична единица за повече от 300 милиона граждани на Европа, а днес за над 340 млн. души. При въвеждането на новата валута за няколко седмици при условия на най-строга сигурност в обращение са вкарани 15 милиарда банкноти и 52 милиарда монети.
Днес еврото е официална валута в 20 от общо 27-те страни, членки на ЕС, като България ще стане 21-ата.
Въз основа на официално споразумение с ЕС малките държави Андора, Монако, Сан Марино и Ватикана също използват еврото, макар да не са част от еврозоната. Страни като Черна гора и Косово имат едностранно решение да използват еврото, но без официално споразумение.
Символът за еврото е проектиран от белгиеца Ален Билие. При избора на графичен знак за еврото Европейската комисия споделя: "Вдъхновението за самия символ идва от гръцкия епсилон - указание за люлката на европейската цивилизация - и от първата буква в думата Европа, пресечена от две успоредни линии, "доказващи" стабилността на еврото".
Дизайнът на евробанкнотите не се отличава с национални символи. Всяка банкнота има собствен преобладаващ цвят и е посветена на различен период от историята на европейската архитектура: Античността (банкнотата от 5 евро), Средновековието (банкнотите от 10 и 20 евро), Ренесанса и Барока (банкнотите от 50 и 100 евро), съвременна архитектура (банкнотите от 200 евро).
На лицевата страна на евробанкнотите има изображения на врата или прозорец, които символизират духа на сътрудничество и отваряне на Европа към света. На обратната страна е изобразен мост - символ на връзките между хората в ЕС, както и с останалия свят. Тези графични елементи не пресъздават реални архитектурни обекти, а пресъздават духа на съответния период.
Размерите на евробанкнотите са различни според деноминацията им. Колкото по-висока е стойността на банкнотата, толкова по-голям е нейният размер. Тази функция на дизайна има за цел да помогне на хората с увредено зрение лесно да се ориентират между различните деноминации.
От 2013 до 2019 г. в обращение влизат нова серия евробанкноти, наречена "Европа", с подобрени защитни елементи и дизайн. Новата серия банкноти се нарича "Европа", защото два от защитните елементи съдържат портрет на персонажа от гръцката митология Европа (като воден знак и в холограмната лента). Изображението на митичната принцеса е взето от ваза, която се съхранява в парижкия музей Лувър.
Евромонетите имат обща европейска страна (лицева) и национална страна (обратната). Националната страна на всяка монета изобразява символи, специфични за страната, която я е емитирала, като исторически личности, забележителности или културни символи. Макар и дизайнът да се различава в отделните държави, всички евромонети са признато платежно средства на цялата територия на еврозоната. Разнообразните дизайни на евромонети от различни страни правят колекционирането им популярно хоби. Някои ентусиасти се стремят да събират монети от всяка страна в еврозоната.
С присъединяването на България към Европейския съюз кирилицата се нарежда сред трите официални азбуки на Съюза. Така името на единната европейска валута върху банкнотите, до момента присъствало с латински и гръцки символи, трябва да бъде изписано и на нашата азбука. Разгаря се спор как официално трябва да се нарича единната европейска валута - евроинституциите настояват, че изписването трябва да е еуро. Тогава България подема лингвистична битка и печели спора за българското "В". Днес върху евробанкнотите името на валутата е изписано на трите азбуки, използвани от държавите членки - латинска, гръцка и кирилица.
Хартиените пари всъщност са от плат. Една от важните характеристики на банкнотите е тяхната издръжливост. За да може животът на една емисия в обращение да бъде по-дълъг, в материала за банкноти се използват различни текстилни нишки от лен, памук и други. Хартията за евробанкноти е направена предимно от памучни влакна, които са отпадъчен продукт от текстилната промишленост. Това придава на банкнотите по-гладко усещане за текстурата.
Евробанкнотите имат продължителност на живот средно от около 4 до 5 години, преди да бъдат извадени от обращение и заменени. Този цикъл на подмяна помага да се поддържат качеството и сигурността. Най-разпространената евробанкнота е банкнотата от 50 евро.
През 2016 г. Европейската централна банка взе решение да спре да емитира и да разпространява банкноти с номинал от 500 евро, тъй като се опасява, че тези големи по размер копюри могат да улеснят незаконни дейности, като пране на пари например. Банката обаче обяви, че наличните банкноти с този номинал ще продължават да се използват като разплащателно средство за неопределно време.