Георги Алексиев представя "Тихите герои на всекидневието"

Новият фотографски проект на автора оживява в изложба, посветена на хората, които движат обществото тихо и неусетно, но със сила и достойнство

Галерия „Сердика" представя новия фотографски проект на Георги Алексиев – „Тихите герои на всекидневието", изложба, посветена на хората, които движат обществото тихо, неусетно, но със сила и достойнство. Официалното откриване е на 15 декември (понеделник), 18:00 ч. | Галерия „Сердика", Женски пазар

Проектът стъпва върху дългата традиция на портретното изкуство. В този исторически контекст Алексиев поставя своя фокус върху съвременните „незабелязани" личности – онези, чиято работа поддържа ритъма на нашето ежедневие.

Хората, които срещаме, но често не виждаме

В центъра на изложбата стоят портрети на лекари, писатели, университетски преподаватели, журналисти, музиканти – професионалисти, които срещаме в метрото, в болницата, в аулата или на пазара, но чиито истории остават скрити.

Пред обектива те за първи път излизат от анонимността: светлината застива върху лицата им и разкрива вътрешния им свят.

Пространството като съавтор

Всеки модел е заснет в своята естествена среда:

– преподавателят – в аулата на Софийския университет;

– журналистът – сред динамиката на нюзрума;

– писателят – в дома си, потънал в тишина и ненаписани книги;

– лекарят – в болнична стая, където ръцете му разказват повече от думи.

Така пространството става съавтор на портрета, а фотографията – визуален разказ за труда, концентрацията и мисията на всеки човек.

Защо на Женския пазар?

Галерия „Сердика" – разположена в сърцето на Женския пазар – е естествен дом на изложбата. Пазарът е едно от най-разнообразните и живи места в София, кръстопът на култури и истории, където лицата никога не са просто фон. Тук портретът се връща към своя първичен смисъл: да бъде сред хората.

Двойният разказ – в образ и в слово

Всеки портрет е придружен от кратък текст, написан от автора. Тези миниатюри не просто допълват фотографиите, а им придават глас – тих, проникновен и дълбоко човешки. Проектът се превръща в диалог между светлина и език, между видимо и невидимо.

Покана към публиката

„Тихите герои на всекидневието" насърчава зрителя да забави ритъм, да се вгледа в лицата около себе си и да открие стойността на привидно обикновените хора. Защото именно те създават необикновения пулс на живота, който ни държи заедно.

Откриване: 15 декември (неделя) от 18:00 ч.

Място: Галерия „Сердика", Женски пазар, София

Концепция за изложбата „Тихите герои на всекидневието"

Портретът е едно от най-старите и най-важни средства, чрез които човечеството е съхранявало своята памет. През Средновековието появата на портрета извън религиозния контекст бележи едно ново осъзнаване: човекът започва да вижда собствената си индивидуалност като ценност. А Ренесансът – чрез Дюрер, Леонардо, Рафаело – превръща портретната форма в своеобразен диалог между художника и модела, между поглед и присъствие, между видимо и невидимо.

По-късно, в епохата на холандските майстори, Рембранд създава портрети, в които светлината не просто осветява, а разкрива вътрешна вселена. През XIX век фотографията променя играта: Надар, Джулия Маргарет Камерън и Август Зандер превръщат портрета в демократично пространство – лице не само за „важните", но и за хората, които градят ежедневието.

Тъкмо в тази традиция, и в този дълъг контекст на уважение към индивидуалността, стъпва и изложбата „Тихите герои на всекидневието".

Хората, които срещаме, но не виждаме

Портретите в този проект не изобразяват знаменитости. Те представят онези, които срещаме в метрото, в болничния коридор, в книжарницата, на пазара, на работното им място. Лекарят, който стои буден в три през нощта, за да вземе трудно решение. Писателят, който прекарва месеци в тишината на собствената си мисъл. Университетският преподавател, който всяка година влиза в аулата, за да вдъхнови нови поколения. Журналистът, който събира факти в свят, пълен с шум и несигурност. Музикантът, който извайва невидими архитектури от звук.

Това са лица, които подминаваме ежедневно, без да знаем какво носят със себе си.

Но когато застанат пред обектива, светлината застива върху тях и изважда наяве истини, които иначе остават скрити.

Снимките са правени в три университета, дом на един от участниците, спешното отделение на ВМА, квартален интернет клуб, квартално заведение, клуба на фоторепортера, улиците на София, фотостудио, министерство, полите на Стара планина, училище, старата сграда на Народното събрание.

Пространството като разказвач

Авторът Георги Алексиев избира да снима своите модели в средата, където професията им диша.

Така мястото се превръща в съавтор на портрета.

Всеки портрет съчетава човека с пространството му – като две половини на една обща история.

Мястото: Женският пазар - кръстопът на лица и съдби

Не е случайно, че галерия „Сердика" приютява този проект. „Женски пазар" е едно от най-пулсиращите места в София – кръстопът на култури, възможности, търговия, срещи, шумове и мечти. Тук лицата на хората никога не са просто фон – те са самата същност на това пространство.

На пазарите винаги е кипял живот, а пазарът е едно от най-старите места, където хората наблюдават, разпознават и оценяват лицата около себе си. Затова да поставиш изложба за човешките лица именно тук означава да върнеш портрета в неговата естествена среда — сред хората, заради които той е възникнал.

Импулсът на автора

Зад кадъра стои личното желание на Георги Алексиев да надгради портрета отвъд визуалното. Всеки образ е придружен от собствен текст – кратък, но проникновен разказ, който придава на фотографията глас. Тези текстове не просто описват човека; те го разбират. Портретът говори чрез погледа, текстът – чрез тишината между думите.

Така проектът се превръща в двойна история: една разказана със светлина и една разказана с език.

Покана за по-дълбоко виждане

„Тихите герои на всекидневието" ни кани да се спрем за миг – в свят, който рядко позволява спиране – и да видим човека такъв, какъвто е, когато професията, характерът и пространството се срещнат в една неподвижна секунда.

Да видим онези, които често остават в периферията на вниманието. Да признаем техния принос. Да уважим техните истории.

Защото в края на деня именно „обикновените" хора създават необикновения ритъм на живота, който ни държи заедно.