Осиновена от роми: Караха ме да крада, биеха ме, имам белези от тях

Млада жена, станала жертва на трафик на хора с цел джебчийство, е оцеляла след бягство, съобщи Би Ти Ви. Години наред Елвира е в анонимност и под специална защита на социалната система. Въпреки страха тя намира сили, за да разкаже историята и да помоли за помощ, защото очаква дете.

„Моята история е много сложна. Аз съм осиновена от цигани от 3-годишна възраст. На 6 години, когато станах, ме обучаваха да стана джебчийка. След като ме обучиха, ме изпращаха по чужбина да крада. Когато пораснах и станах на 11, първия път ме продадоха за 100 000 лева, след което тези хора ме принуждаваха да им ги върна. Когато не исках, те ме тормозеха и ме биеха. Баща ми научи за това и ме взе, после ме продадоха за втори път", разказва жената.

Според закона на общността всяка продажба е придружена със сватба. Първият мъж на Елвира бил на 9 години.

„И така си ме продаваха като стока и ме караха да крада. Когато не исках, ме биеха и ме тормозеха. Имам белези от тях. Оставяха ме с дни наред гладна, защото не съм изкарвала пари. В България дневната ми норма беше най-много 500 лева, в чужбина - 1000-1500 евро".

За първи път я извеждат в чужбина едва 7-годишна. Била е в Чехия, Германия, Гърция, Полша, Австрия. Хващана е много пъти, но всеки път освобождавана заради малолетната ѝ възраст. И после пак на работа. Максимумът, до който е стигала, е 2000 евро за ден. Изкарала ги в метрото на Атина. Именно когато е в Гърция за пореден път, Елвира решава да избяга. Не е обмисляла предварително как да го направи, действала спонтанно. Вече била на 16.

„И просто така извъртях нещата, за да ме задържи полицията. След което ме задържа полицията и ме изпратиха в един вид като затвор. Там дойде един адвокат - български, той е бивш полицай от България, и реши да ми помогне. И аз се съгласих да ми помогне, след което той ме изпрати в Монтана, в кризисния център, и така реших да се откажа от осиновителите ми", допълва младата жена.

Осиновителите на Елвира са от фамилия, която се занимава само с този бизнес. Семейството има двама сина, но те не практикуват занаята - упражняват единствено контрол. Един от тях идвал в Монтана да я търси и прибере.

„В тая среда се работи само с момичета. Момчетата могат да правят каквото си искат, но не и момичетата. Те, момичетата, нямат личен живот - каквото кажат бащата и майката, това трябва да стане. Дори и да не го желаеш, ще те принудят насила", казва още Елвира.

Дълго след пристигането си в кризисния център тя се страхува, че ще бъде открита и прибрана от осиновителите си. Преживява болезнен психически срив: не се храни, не спи, плаче, буйства.

„Но благодарение на тия хора, които решиха да ми помогнат, преодолях страха си и се явих даже в съд. Бях заплашвана, че след като навърша 18 години няма къде да ида и пак ще се върна при тях и ще ми счупят краката и ръцете и няма да ме оставят жива", разказва тя.

До 16-ата си година Елвира можела да чете само отделни думи. Днес тя живее самостоятелно и си намира работа.

Намира си и приятел, но след като забременява от него, той я напуска. Тя иска детето, макар да е наясно, че след раждането ще живее със стотина лева месечна помощ.

„Просто не искам този живот, който съм водила аз, да води и детето ми. Имам притеснения, защото не знам дали ще се справя. Това си е дете, това си е голяма отговорност. Всеки родител го има това притеснение", казва още младата жена.

Елвира иска да отгледа и възпита детето си като нормален човек. Избрала е да живее с него по правилата. Нужна ѝ е само малко помощ.

Ето банковата сметка, на която можете да ѝ помогнете с финансови средства:

BG97UBBS 80021000313340
BIC: UBBSBGSF
Елвира Сандова Томова