Вижте разказа на Слави Трифонов - бил в Кербала точно преди атентата
Слави Трифонов тази вечер публикува разказ за посещението си в българската база в Кербала преди 22 години, точно преди атентата, при който загинаха петима войника. Ето какво си спомня той:
Днес се навършиха 22 години от атентата в Кербала. Една седмица преди това аз бях там. В Кербала. Заедно с моя екип от 7 души.
Отидох там, защото реших да направя предаване за българския военен контингент в Ирак. Исках да ги подкрепя. Занесохме им елха и исках да направя телевизионно предаване за тях, което и направих.
Аз пожелах да отида. Но отидох там благодарение на моето приятелство с тогавашния американски посланик в България Джеймс Пардю. Светла му памет - той беше голям мъж и мой приятел. И заради бившата му работа в американската армия, и заради неговия статут той успя да ми помогне и да организира моето посещение в Ирак. И то по време на война.
Кацнах със самолет в Багдад, а оттам с два хеликоптера „Блек Хоук" кацнахме до нашата база в Кербала - точно на мястото, където една седмица по-късно беше осъществен атентатът.
И защо ви разказвам всичко това?
В момента, в който кацнахме с вертолетите там и аз излязох, ме заобиколиха войници с маски на лицата, със снайпери, които приличаха на герои от някакъв американски екшън, и набързо ме вкараха в базата. Но аз казах: „Леле, какви сте вие бе?", а те казаха: „Ами ние сме българските войници". И тогава за пръв път изпитах истинска, неподправена гордост, че съм се докоснал до българската армия.
По-късно ме закараха до другата българска база. Там се видях с българския контингент и наистина, казвам ви съвсем откровено, продължавам да усещам онова чувство на гордост, че познавам българските войници от база „Кило" и база „Индия" в Кербала.
Не знам сега каква е българската армия, но онези войници бяха истински воини и достойни представители на българската армия. За съжаление, една седмица по-късно загинаха петима от тях.
Имам честта да познавам техните семейства и след 22 години отново искам да им изкажа моите съболезнования и съболезнованията на моя екип, с който бях там. Знам, че нищо не може да намали мъката ви, но вашите синове бяха горди и достойни воини на България.
