Мамникът се вселява в сянка, напада жени и деца

Излъчването на сериала "Мамник" по БНТ отново привлече вниманието към мистичните същества във фолклора ни. Това е и поводът "България Днес" да ви разкаже за някои от най-причудливите създания, които живеят в легендите и съзнанието на поколенията.

Мамникът е описван като зловредно свръхестествено същество, свързано най-често с болести, нещастия и внезапна смърт, особено при деца и добитък. Смята се за един от най-опасните и коварни демонични образи в народните вярвания. Обикновено няма собствена видима форма и се вселявa в предмети или явления - най-често в сянка, вятър, мъгла, пепел, прах или дим. Понякога е описван като невидим дух, който се усеща чрез студ, страх или внезапно неразположение.

Според народните вярвания мамник може да възникне от непогребано или некръстено дете, нечисто раждане, зла магия или проклятие, както и от силно натрупана човешка мъка или неправда.

Причинява болести, особено внезапни и необясними, и най-често напада деца, жени и животни. Вярва се, че може да бъде спрян с желязо, въглен и кръст.

Царски син, който умее да се превръща във вълк и други зверове, е само една от многобройните легенди. Тя е свързана с Боян Мага - син на цар Симеон Велики от втория му брак със сестрата на Георги Сурсувул. Интересът около личността на княза се засили, след като историята на живота му беше разказана в сериала по БНТ "Войната на буквите".

За Боян Мага свидетелства духовникът, историк и дипломат Лиутпранд през 949 г., посланик на немския император Отон I в Цариград: "Той (Симеон) имал два[ма] сина; единият се наричал Баян, а другият, който и до ден-днешен още живее и здраво управлява българите, Петър. Баян обаче чак дотам бил изучил магията, че от човек ставал веднага на вълк и на какъвто друг звяр поискаш... бе силен в магия, вълшебство и тайно очарование".

Но мистичното в родната митология не спира дотук. Според българските народни вярвания лехусите са духове, които идват при родилките до 40-ия ден след раждането. Ако не бъдат спрени, донасят болести, лудост, смърт. Затова при майката и бебето до този ден винаги трябва да има някого, а след изтичане на 40-ия ден се омесва медена пита, за да ги умилостиви.

Мратинякът е злотворен демон, причиняващ едноименната болест по кокошките и домашните птици. Главно в Северна и Западна България в негова чест се почита празникът Мратинци - 14 ноември. Представян е като голяма черна кокошка с изключително грозен вид, големи криле и огромни очи.

По-познат сред хората е караконджулът - космат човек с голяма глава, рога, опашка, едно око и един крак. Излизал от гробищата или водите. Превръщал се в животно - куче, котка, вълк, теле. Друга представа е, че бил получовек-полукон, което напомня за кентаврите. Караконджулът живеел в пещери, реки, запустели воденици и места, където расте бръшлян. Според някои поверия той можел да се засели в тъмните или труднодостъпните места на къщите. Караконджулът примамвал пътници и ги възсядал, хвърлял жертвите си от високи скали и дървета в дълбоки вирове или ги разкъсвал между воденичните колела.

Караконджуловите дни са свързани с редица поверия. Хората не трябвало да закъсняват след залез слънце; носели в дрехите си чесън и пелин. Караконджулът се плашел и от кръст, молитва, икона и тамян.

Таласъм в българските фолклорни поверия е зъл и невидим дух, който обитава мостове, чешми и сгради (най-често изоставени). Според някои поверия таласъмът може да приема облика на куче или котка. Той възниква, когато човек или имане бъдат зазидани при строежа. Таласъмът, който произлиза от зазидана жена, често пее, плаче или преде, докато таласъмът, който произлиза от зазидан мъж, често свири на кавал или на гайда. През деня таласъмите се крият на тавана, в избата или в стопанските помещения на двора.

Върколакът (вълколак) е митологично същество, считано за създание на злото, обикновено дух на умрял човек. Той живее сред хора или в гъсти иглолистни гори. Когато те захапе върколак, той те заразява, превръщайки те в такъв като него. Върколаците могат да бъдат убити със сребърни прибори, куршуми и оръжия.

Халата е демон, олицетворение на някои природни стихии (буря, мъгла, вихър, градушка). Главната цел на тези чудовища е да докарват градоносни облаци над нивите, лозята и овощните градини, за да унищожат реколтата или да я плячкосат и вземат със себе си. Халите са изключително лакоми създания и особено обичат да ядат деца, но тяхната лакомия не е ограничена само до Земята. Вярва се, че понякога се опитват да погълнат Слънцето и Луната, причинявайки затъмнения, и че ако успеят, това би бил краят на света.

Вампирите, ламите и змейовете са други популярни персонажи, които откриваме в детските приказки. А най-хубави от всички си остават самодивите. Те са неземно красиви, вечно млади моми, с тънка снага, с дълги коси и чародеен поглед, който замайва и дори убива. Имат скрити под мишниците им леки крила, с които могат да летят. Облечени са с много тънки полупрозрачни бели ризи или бял сукман, препасан със зелен пояс. Въоръжени са с лъкове и стрели, които са носели отвлечените от тях моми и момци.