Бунтовен брезничанин се завръща посмъртно у дома

Бунтовният радетел за освобождението на Македония и връщането й в пределите на България Славчо Пирчев се завърна в общинския исторически музей в родния си Брезник. Там бе създаден тематичен кът по повод 140 години от рождението на битолския войвода. Кътът е разположен на втория етаж на сградата, в непосредствена близост до експозиционните зали, уточнява директорът на музея Емилия Велинова.

Тематичният кът представя част от личните вещи на Пирчев, дарени на музея от неговата правнучка Станислава Пирчева през ноември миналата година. Сред експонатите са личната му сабя, военен щик, кама в кожен калъф, шапка, черно кадифе с цветни орнаменти, калпак, джобни часовници, портрети, снимки, както и ордени и медали, с които е бил награден.

"Горди сме, че младото поколение вече може да се запознае с живота и делото на тази значима за Брезник личност чрез движимите културни ценности на музея", отбеляза директорката на музея.

Славчо Пирчев е участвал в Македоно-Одринското опълчение и е ръководил чета за освобождението на България и присъединяването на Македония към страната ни. Той е взел участие в Балканската и Първата световна война и е носител на многобройни награди, включително "Кръст за храброст" от първа до четвърта степен. Пирчев посвещава петнадесет години от живота си като четник и войвода в защита на българското население на Македония след 1878 г.

През ноември м.г. в Перник бе представена и книгата "Славчо Пирчев - битолският войвода от Брезник" с автори Георги Радославов и Станислава Пирчева.

Славчо Пирчев е роден на 8 януари 1886 година в Брезник, където и завършва прогимназия. През 1906 година като четник при демирхисарския войвода Алексо Стефанов навлиза в Македония. През 1907 година е четник при велешкия войвода Иван Наумов - Алябака. На 17 юни 60-членната чета навлиза в Македония през Кюстендил и участва в сраженията на Ножот. Славчо Пирчев е определен за битолски войвода в януари 1908 година.

Преди началото на Балканската война той е определен за войвода на партизански отряд щ 20, който заминава за Битолското поле. На 12 октомври 1912 година 13 чети, между които и тези на войводите Васил Чекаларов, Георги Попхристов, Христо Силянов, Иван Попов и Славчо Пирчев, водят цял ден сражение с турските войски при село Конопище. Турците са заплашени от обграждане и панически се разбягват. На 16 октомври четата на Славчо Пирчев води сражение с турски аскер при Горничево, а на 2-3 ноември заедно с четата на Алексо Стефанов подпомагат превземането на Битоля със спомагателни сражения при Боище и Гопеш. Славчо Пирчев се изтегля в заетата от българската армия част на Македония, за да не попадне в сръбски плен. По-късно служи в 1 рота на 11 сярска дружина и в Сборната партизанска рота на МОО.

През Първата световна война Пирчев е взводен командир в Пети пехотен македонски полк. Участва в прочистването на сръбските чети във Вардарска Македония и в потушаването на Топлишкото въстание като командир на партизански взвод. След 1919 година се включва във възстановената от Тодор Александров ВМРО.

Умира на 21 януари 1973 година в София.