Д-р Неделя Щонова разплакана от млада майка, вървяща към Александровска: Мили хора, моля ценете живота

Д-р Неделя Щонова разказа историята на млада майка, която е била диагностицирана с агресивен тумор. След лечение тя се оправя. Сега 34-годишната Таня трябва да се изследва отново в Александровска болница и по пътя се обадила на д-р Щонова.

Разказът е разтърсващ:

Със сърце и смелост

Тя е на 34 години. Таня.

Майка на момче на две години. Снощи ми писа. Дадох и телефона си. Не я познавам. Преди малко ми се обади и каза, че сега върви към Александровска болница. Някога е гледала предаването. Вдъхновява се. Отива да се изследва.

И се оказва най-лошото. Диагностицирана е с изключително агресивен тумор - дребноклетъчен невроендокринен карцином. Рак на маточната шийка. Минава операция. Минава лечение. Зад гърба си има два ПЕТ скенера. Вторият ПЕТ скенер показва пълна морфологична регресия. Тоест добре е.

И в този момент, сега, мили хора, точно в този момент - тя върви към третия ПЕТ скенер, с изотоп галий, в Александровска болница.

Каза ми само:

- Надявам се да е чист. И е прекрасно, че вървя към болницата и си говоря с Вас.

Говорихме кога да гостува в предаването и да разкаже историята си.

- Резултатът ще дойде след около 10 дни. - каза тя - Но ако е лош, ще се срутя. Затова искам да дойда преди резултата.

После замълча.

Разплака се и каза нещо, което остава в теб завинаги:

- Но знаете ли ... дори резултатът да е лош, дори да е най-лошото, аз пак ще дойда и ще разкажа ... защото ... не зная колко години ще бъда жива, но искам един ден ... когато синът ми порасне ... той ще гледа предаването и .. искам да види, че майка му е била смела.

Разплаках се.

Таня не знае колко ще живее. Но знае как иска да живее - достойно. Красиво. Истински. Разказа ми как след операцията и лъчетерапията се е превивала от болки в корема, а малкото ѝ момче тичало от стаята, носело крем и с детските си ръце мазало коремчето, за да не я боли.

Хора.

Докато се ядосваме за дреболии, а дните ни потъват в сурова пустота, докато се вълнуваме от незначителното, тъжим за повърхностното, суетим се, гневим се, забравяме крехката, уязвима красота на живота, не осъзнаваме цялата прелест на съществуването, докато по абсурден начин губим сетива за най-истинското ... докато се занимаваме с глупости ...

В този момент една млада майка върви към PET скенера.

И въпреки всичко,

тя е силна,

тя е смела,

тя е достойна,

тя е спокойна и целеустремена.

и знае,
че там след малко ще се решава съдбата ѝ.

Тя ми каза:

- Изследването ще трае около шест часа. После ще Ви се обади.

Мили хора. Започвам да чакам, написах това.

Мисля си.

Животът понякога ни разбива с разрушителната енергия на миналото и бъдещето. И въпреки всичко, в нас е силата да не се срутваме под тежестта на .. дните без слънце.

Можем да вярваме ... да запълваме света с красиво отношение.

Можем да преминаваме през тази река-рак, която бушува и заплашва ... можем да преминаваме през нея с вяра и красота, въпреки всичко.

Можем ... и знаете ли ... начинът по който го правим, оставя следа във всички нас. Ние хората сме ... силно свързани ... и много по-близки, отколкото мислим. И си показваме как да се справим, когато стане ужасно.

Нека заедно да вярваме в това.

Мили хора, моля ... ценете живота.

Днес. Сега. Без отлагане.

И нека изпратим мисъл любов и светлина към една майка и към едно малко момче, което иска да има майка.

И което чака мама.

Довечера.