Нумизматът Георги Стоянов: Левът ще се превърне в екзотична валута

Банкнотите трябва да са в идеално състояние, за да имат колекционерска стойност

КОЙ Е ТОЙ

Георги Стоянов е заместник-председател на Нумизматично дружество "Централна България" в Стара Загора. Интересът му към монетите се заражда още в детска възраст, но професионално се занимава с това от шест години. Стоянов е работил като журналист, но от няколко години развива собствен канал, в който пуска интересни видеа, свързани с нумизматиката, и споделя знания. Всяка трета събота на месеца дружеството организира антикварна сбирка в Стара Загора, която се е превърнала в едно от най-мащабните събития у нас, което се посещава от хора от цяла България.

Доли ТАЧЕВА

- Г-н Стоянов, след като българският лев вече не е разплащателно средство, ще стане ли по-ценен за колекционерите?

- Българският лев ще се превърне в екзотична валута, тъй като вече няма да съществува. Със сигурност ще се увеличи търсенето. То дори вече се забелязва - много хора, които по принцип не колекционират монети и банкноти, още преди 31 декември си запазиха пълни комплекти с левове и стотинки, които ще пазят във времето. Очаква се и по-голям интерес от международните нумизматични дружества, тъй като, както казах, левът се превръща в екзотична, изчезнала валута.

- За кои левови емисии можем да говорим? Имат ли значение годините и тиражите?

- По принцип, когато говорим за търсене, естествено ще се търсят най-редките монети. Сред тях мога да причисля 100-те лева от 1894 г., които са в тираж 2500 броя. Интересът към тази монета е и заради големия й грамаж злато - малко над 31 грама. Тук говорим за цени от порядъка на около 50 000 евро за обикновена монета, не в най-високо качество. Друга изключително търсена монета са 2 лева от 1916 г., тъй като от тях има много малко останали екземпляри, може би около стотина броя. Търсенето за тях е голямо както на българския, така и на западния пазар, а цената им също е от порядъка на около 50 000 евро за една монета. Друга рядка монета е т.нар. Боримечка - 2 лева от 1976 г., юбилейна за Априлското въстание. Историята там е, че първоначално е отсечен целият тираж с надписи на населените места, участвали в Априлското въстание. Монетите са били изпратени в петък до банките, за да бъдат пуснати в понеделник за нумизматите. Някои хора са успели да се снабдят с тях още в петък, преди официалното пускане. През почивните дни обаче е взето решение целият тираж да бъде върнат в БНБ и претопен, тъй като на монетата не е било изписано името на едно от населените места, а силен партиен функционер е настоял това да се случи. Няма възможност името да бъде дописано и целият тираж е унищожен, с изключение на няколко бройки - говорим за около десетина монети, запазени от колекционери, които са се снабдили предварително. Именно тази монета е сред най-търсените и цените й отново са в рамките на десетки хиляди евро.

- Може ли да се прогнозира какви цени ще имат след 10 години парите, които доскоро бяха в обращение у нас?

- Трудно е да се прогнозира, но на база на това какво се случи със социалистическите монети и стотинките, може да се каже, че покачването няма да бъде драстично. Причината е, че тиражите на сегашните монети са най-големите назад във времето. Например за една стотинка говорим за тираж от над 1 милиард монети от 2000 г.

- А банкнотите могат ли да имат колекционерска стойност?

- Да, банкнотите също се колекционират - науката се нарича нотафилия. Хората, които се занимават с нотафилия, също търсят стойност, но съдейки по това, което се случи с банкнотите от демокрацията и социализма, повишението няма да бъде толкова голямо. Според мен големите номинали дори няма да достигнат колекционерска стойност. Тук обаче идва моментът, че тези банкноти ще бъдат изземани от БНБ срещу обезщетение. Те си запазват стойността, когато и да ги върнем - дори след 100 години, тъй като такъв е законът. Ако тогава върнем столева банкнота, ще получим нейната равностойност в евро. Така че дори и да не повишат стойността си, поне няма да я загубят.

- Какво трябва да направи човек, ако реши да колекционира пари?

- При банкнотите е по-трудно, защото говорим за хартия. Те трябва да бъдат в идеално състояние - непрегъвани, без прегъвки по средата или по ръбовете, да не липсва никаква част. Трябва да изглеждат като нови, без да са били дори в портфейл, за да имат колекционерска стойност. И при монетите е същото - трябва да са в идеално състояние. Цената на монетите идва не само от тяхната рядкост, но най-вече от качеството. Дори често срещана царска монета, ако е в най-високо качество, може да струва хиляди евро. Не трябва да има надрасквания, очуквания по ръбовете, образите трябва да са идеално чисти и непокътнати.

- Как можем да запазим качеството?

- Лично аз пазя монетите си в пластмасови капсули, предназначени специално за това. След това се нареждат в табли и стоят в куфарче, без да има никакво търкане между тях. Трябва да се полагат грижи. Аз лично съм почитател на железните монети. През 1941-1943 г. България отсича няколко железни монети, които са най-трудни за запазване. Дори и в капсула влага от въздуха може да ги унищожи и да причини ръжда. Именно те са най-трудни за намиране с най-високо качество и затова държат много висока цена, въпреки че самият материал е евтин. Зная за една монета с оценка 63, която струва малко над 15 000 евро.

- Какво означават тези оценки?

- През последните години сериозните нумизмати изпращат монетите си за оценка в американски компании, които дават оценка от 1 до 70. Именно тази оценка е решаваща при продажбата. Монетите се връщат в запечатана пластмасова кутийка, която не се отваря, и така се съхраняват, без да могат да бъдат докосвани.

- Сега, след като вече сме в еврозоната, колекционерска ли ще бъде първата българска серия евромонети?

- Да, БНБ със сигурност продава колекционерска серия. Тя е с обикновени евроцентове и евромонети, но в колекционерски пакет, където се съхраняват така, че не могат да бъдат докосвани, а същевременно са видими.

- По ваши впечатления увеличават ли се хората, които инвестират именно в монети, а не в злато например?

- Със сигурност стават все повече в България. Забелязвам на пазара, че количествата сребърни монети се изчерпват за много кратко време, като тук говоря за сребърни монети от целия свят, не само български. Хората инвестират средствата си в монети от сребро и злато. Това е тенденция в световен мащаб. Монетата има допълнителна стойност - нумизматична. Докато при кюлчетата нещата са по-различни. Интересен е и фактът, че по време на ковид пандемията се случи най-големият нумизматичен бум изобщо. Тогава страшно много хора се запалиха по нумизматиката. Цените в България нараснаха в пъти и хобито стана още по-скъпо, отколкото е било преди.

- На какво се дължи този интерес - на това, че бяхме повече време вкъщи ли?

- Определено. При мен също беше така. Когато бяхме затворени, човек се чуди какво да прави и в един момент се връща към старата си любов. Трябва да ти е заложено отвътре и да имаш истински интерес към старините и монетите. Тогава наистина хиляди хора се запалиха по нумизматиката.

- Какви са предимствата на монетите като инвестиция?

- Монетата е по-сигурна като инвестиция, доколкото можем да говорим за сигурност. Със златото има манипулации, но и тук трябва познание - не бива да купуваме всичко, което ни се предлага. Имам познати, които са си купили от улицата сребърни американски долари за 10 лева. На тях пише 1894 г., изглеждат стари, но са неистински. Най-елементарната проба, която може да се направи, е с магнит. Ако магнитът хване монета, за която твърдят, че е сребърна, със сигурност не е така. Вече има и копия и от немагнитна сплав, така че това не е окончателно доказателство. Трябва познание - да се знае колко грама тежи дадената монета и задължително да се провери с везна. Това са най-елементарните начини да се избегнат фалшификациите.