Скритата история на килимите - от миналото до днес

Публикувана: 13.02.2026, 15:32 440 Автор: БД Онлайн

Защита от капризите на времето, свещен артефакт, символ на богатство и дизайнерски акцент. Килимът не е просто обикновено парче плат, което топли краката ви. Той има дълга и богата история, изпълнена с изкуство, символика и култура. Как се е променяла неговата роля от Желязната епоха до днес?

Пътешествие към древността

Предшественикът на всички килими

Най-древните килими вероятно произхождат от Централна Азия. Най-старият запазен килим е открит в Сибир – в гробница, скрита в Алтайските планини. Датира от периода на пазирикската култура, а възрастта му се оценява на около две хиляди и петстотин години. Изтъкан е от вълна и оцветен с естествени пигменти от планински растения и насекоми. И до днес може да бъде видян в Държавния музей Ермитаж в Санкт Петербург.

Азия: родината на връзването на възли, филцоването и тъкането

В Централна Азия килимите били неразделна част от бита на местните номадски племена. Произвеждали ги от вълна или козина чрез техники на възли или филцоване, а изделията имали предимно практическо предназначение. Служели основно като подова настилка, топлоизолация за юртите или стенна украса, като често върху тях присъствали защитни символи.

Персийските килими представляват отделна глава. Още през VI век пр.н.е. те се считали за луксозни стоки и славата им се запазва и днес. Произхождат от района на днешен Иран, където тъкането е важна част от местната култура. Първоначалните геометрични мотиви с времето били заменени от флорални орнаменти, символизиращи „градина под краката“.

През XIII век известност придобили и турските килими от областта Анадола. Те станали популярни най-вече като молитвени килимчета. По-малките служели на мюсюлманите за молитва, а по-големите се използвали директно в джамиите. Разпознават се по изображението на ниша (mihrab), която символизира мястото за молитва.

Пътят към Европа

Килимите достигат Европа едва по време на кръстоносните походи и с разцвета на търговските пътища. В началото обаче не се използват по първоначалното си предназначение. Местните ги възприемат като произведения на изкуството и ги окачват по стените вместо картини.

През XVII и XVIII век възникват първите европейски манифактури за производство на килими, но те стават обичайна част от домакинствата едва с настъпването на индустриалната революция в края на XIX и началото на XX век, когато се преминава от ръчно към машинно тъкане.

Стилът на 20-ти век

През 20-ти век в производството започват да се използват нови синтетични материали (найлон и полипропилен), което улеснява поддръжката и луксозният артефакт постепенно се превръща в предмет от ежедневието. Обикновеният килим губи духовното си значение и на преден план излиза стилът.

Какви са най-значимите промени при килимите през 20-ти век?

Арт деко през 20-те и 30-те години използва геометрични, елегантни мотиви и контрастни цветове.
Mid-century modern през 50-те години насочва килимите към дискретни цветове и максимална простота.
Ерата на хипитата през 60-те и 70-те години носи психеделични мотиви, ярки цветове и гъсти килими, т.нар. „shag rugs“.
В края на 20-ти век се завръща минимализмът, заедно с естествените материали като вълна, памук и лен.

Килимите в наши дни

Двадесет и първи век в много отношения носи завръщане към традициите, уважение към занаятите и стремеж към устойчивост. Тази тенденция засяга и килимите. Днес потребителите все по-често търсят килими от естествени влакна и поставят акцент върху етичното производство.

В същото време килимът отново се възприема като произведение на изкуството. Интересът към ръчно тъканите персийски, берберски или тибетски килими отново нараства, а абстрактните дизайнерски творби на съвременни художници също са модерни. Покупката на такъв килим е като инвестиция в изкуство.