Директорът на Зоологическа градина - София, Добромир Бориславов: Правим африканска савана в зоопарка

Животните ще са групирани не по вид, а по континенти

КОЙ Е ТОЙ:

Добромир Бориславов по професия е ландшафтен архитект, има и магистърска степен по бизнес администрация. В момента е директор на столичната зоологическа градина. Разговаряме с него по повод бъдещите планове за визията на животинския парк, как се справя екипът след загубата на дългогодишния гледач на слонове бай Иван, какви са грижите за животните и да очакват ли посетителите нови видове.

Доли ТАЧЕВА

- Г-н Бориславов, наскоро загубихте един скъп и дългогодишен служител на зоопарка - Иван Иванов, познат като бай Иван - гледачът на слонове. Има ли кой да поеме грижите за големите бозайници - Луиза и Фрося?

- Имахме труден период, защото никой не очакваше това да се случи. Бай Иван е легенда за нас и за софийския зоопарк и остана един от най-големите радетели за доброто на гигантите. Беше най-добрият приятел на слоновете. Изпрати покойната Артайда, с която бяха като скачени съдове. Тя беше сложен слон заради по-буйното си минало, но в ръцете или по-скоро в прегръдките на Бай Иван стана едно кротко и много спокойно животно. Тъй като ние знаехме, че той влиза в години, в които човек се изморява, започнахме процеса по подновяването на екипа. Преди 3 години започнахме да привличаме млади хора, които да имат възможността да работят с човек с неговия опит и познания, за да им ги предаде. Загубата ни е огромна, но от друга страна, сме щастливи, че не загубихме и опита му. В момента екипът е от четирима мъже, които са много отдадени на работата си.

- В столичния зоопарк живее и една рекордьорка - хималайската мечка Деси, която е на цели 38 години. Как прекарва тя старините си?

- Точно така. Това показва колко добра е грижата. През последните години ние гледаме да се адаптираме и да прилагаме най-новите схеми за здравословно хранене. Например преди години се даваха много плодове, които са богати на фруктоза, защото животните много ги обичат. Но както при хората, така и при животните постоянното повдигане на захари в кръвта не се отразява добре на здравето им, защото живеят в затворени площи и не могат да изразходват толкова много енергия. В момента има много специализирани храни, които дават гаранция за доставянето на всички микроелементи, включително витамини, фибри, хранителни вещества. Всяко животно е индивидуално и гледаме да адаптираме традиционното меню към личността и да им даваме храните, които обичат. Иначе извън храненето както Деси, така и другите мечки имат басейн, ветеринарна грижа и най-важното - хора, които ги обичат. Това е хубавата част. Другата част е, че не могат да отидат където поискат и трябва да се съобразяват с другите обитатели. Но това е положението - едното за сметка на другото.

- Как се грижите за психическото и физическото здраве на обитателите?

- Учим животните как да ги преглеждаме. Някои отварят уста, за да им прегледаме зъбите, бърнестите ни мечки се изправят на два крака и позволяват да им чуеш стомаха, ако има сърцебиене, газове и така нататък. Някои даже дават да им се взима кръв, без да се упояват, което се постига с постоянна работа.

- Очаквате ли нови животни?

- В момента сме в преговори за нов вид мечки, но няма да разкривам какви. Искаме да допълним колекцията, защото имаме свободно място, но това ще го кажа, когато съм 100% сигурен. Практиката показва, че като кажа нещо в аванс, се разваля магията.

- А дали няма да видим и жираф в столицата?

- В момента сме в ситуация, в която Столичната община трябва да прецени какви са възможностите да бъде финансиран такъв проект, и не искам да спекулирам. Очаквам да имаме повече информация по-късно тази година, когато е готов бюджетът. Сега мога да кажа, че разполагаме с готов проект.

- Имате ли място за такъв тип животни?

- Да, ще се изгражда цял комплекс. Мястото е празно в момента.

- Какво се случва с лъва Славчо?

- Изведен е, не е достъпен за посетителите, защото преди две години закъса с дискови хернии. В момента е добре. Скоро ще направим публикация за него със снимки, за да знаят хората. Чувства се спокойно, движи се, въпреки че има вече атрофия на мускулите в задната част. Работим върху доставката на нови лъвове. Защото неговата партньорка, женската лъвица, в момента е сама и не е добре за нея. Ще се опитаме да я приобщим към друга по-млада група. Имаме два снежни леопарда и чакаме да видим дали ще се харесат, за да станат двойка и да имаме малки.

- Каква е визията за бъдещето на зоопарка?

- Миналата година направихме подобрения на четири заграждения - две при мечките, при тигрите и при лъвовете. Това е свързано с международните ни ангажименти за отглеждане на ценни и защитени видове. Тази година нямаме толкова смела инвестиционна програма. Разработваме проект, с който да започнем зона "африканска савана", в която попадат всички африкански видове, включително и жирафите. Животните вече няма да са групирани по вид, а по континенти. Например лъвовете няма да са в залата на големите котки, а заедно със зебри, антилопи, носорози и други ще бъдат в зона Африка. Това е следващата ни основна цел - да започнем изграждането на биогеографските зони. В момента искаме да започнем с по-малка част от "африканската савана". Вложихме огромни усилия, за да скрием този гаден бетон, но оттук насетне целите ще ни бъдат на по-високо ниво и ще имаме време да ги реализираме.

- Какво бихте искали хората да спрат да правят в зоопарка?

- Често чувам "Тук няма никакви животни, само обикаляме и нищо не виждаме". Иска ми се хората да разберат, че животните имат заграждения, които предполагат, че се крият, тичат, има естествена растителност и идването в зоологическата градина предполага ти да го потърсиш това животно. Ако го няма вътре, да отидеш отвън. Културата на посещение на зоопарк предполага той да бъде посетен, когато е най-голямото движение на животните и има най-голям шанс да бъдат видяни - към 11 часа. Другото е да показваме уважение към тях, а не да им крещим и ръкомахаме насреща. Често ми се случва да видя, предимно деца и тийнейджъри, но и възрастни, които отиват при маймуните и животните започват да гледат с изумление какви глупости могат да направят хората.

- А случвало ли ви се е животно да ви изненада или разсмее?

- О, всеки ден. Животните нямат его. Ще ви разкажа последното, което ме разсмя. Сурикатите, като едни от моите любими животни, са много сладки, винаги игриви и активни. Там няма спирачки. Постоянно нещо копаят, правят, обсъждат. Винаги имат един часови, който седи на по-висок пън и наблюдава, ако мине опасна хищна птица, да не вземе да грабне някой от групата. Смял съм се от сърце, защото имахме един, който беше от по-мързеливичките часови, който така, както си седеше, вместо да гледа нагоре, главичката му падаше и заспиваше. Наблюдавах го пряко и видях как групата мигновено установи, че това не е най-добрата възможна охрана, и на мига го смени с друг. Постоянно ме забавляват и ме радват разни интересни случки с тези животни, така че работата има своята много приятна част.