Земетресенията в Своге не са опасни

- Проф. Ботев, вчера имаше две земетресения в района на Своге, като силата им бе 3,2 и 3,5 по Рихтер. Да очакват ли хората там следващи земетресения?
- Районът около Своге по принцип не е известен като отделна сеизмична зона. Това огнище има своите епизодични прояви. През 1980 г. там имаше земетресение с магнитуд около 4. Това показва, че сегашните са от категорията на слабите земетресения. Това, за което споменах от 80-ата година, имаше странен хидрогеоложки ефект. То доведе до излизане на повърхността на песъчливо-кална субстанция като изворна вода. Това огнище не принадлежи към активна сеизмична зона и не може да кажем, че очакваме някакво развитие на този сеизмичен процес. Тези две земетресения са поредица от трусове с приблизително еднакъв магнитуд, който е характерен за различни сеизмични зони най-вече в Югозападна България. Проява на такъв брой земетресения има и в района на Симитли край Благоевград.
- В района на София стават напоследък все по-често земетресения - сега в Своге, това в Перник. Това ли е най-опасната зона в момента?
- Не, Свогенското сеизмично огнище не принадлежи към активен сеизмичен район. Най-опасните райони са разположени на юг от София - Струмската сеизмична зона, също и Пловдивската. Може да се каже, че опасен и катастрофален район има и в Северна България и в Североизточна, но не и в района на Стара планина северно от град София, където се намира Своге.
- Какво е причинило два поредни труса в един ден на едно и също място?
- Причинява се от натрупване на напрежение по различни разломни структури по старопланинската верига. Има такива и те са известни със своите епизодични прояви. Даже те не се съпътстват от множество микроземетресения, както е в класическите зони в Югозападна и Южна България. На другите места, когато стане земетресение с магнитуд 3,5 или 4, обикновено то се последва от много и по-слаби трусове, както беше и в Перник след по-силното земетресение миналата година. За Своге обаче тази зона е такава, че се случват епизодични трусове с определена сила и засега не очакваме развитие на този процес.
- Не беше ли същото положение и в Перник? Преди 22 май никой не очакваше, че там може да има толкова силно земетресение?
- Да, в Перник е подобна ситуация, но там не е толкова добре разучен този разлом. Проучен е малко по-добре този, който е на север по южната покрайнина на Витоша. Пернишкият разлом обаче не е проучен за съжаление, тъй като не е имал сеизмични прояви поне за 160 години назад. Същото важи и за Своге. В Перник беше изненада по отношение, че бе с магнитуд близо 6, в Своге обаче категорично не може да се очаква такова нещо. Даже в нашите прогнозни карти не сме отбелязали такова земетресение. В същото време в тях се предвиждаше в района на Перник максимум магнитуд от 5,7. Там бе отчетен максимум от 5,8, така че не познахме съвсем. Като говоря за място и сила на земетресението, имам предвид сеизмичното райониране на страната, което по своята същина представлява дългосрочно сеизмично райониране. При него се казва какво потенциално може да се очаква,  но не се знае кога точно. Проблемът с кога във времето за земетресенията не е решен в световен мащаб. Под 1% от земетресенията в света се определят с точно време.
- Може ли да бъде повторено това силно земетресение в Перник? Има хора, които и сега се страхуват, че ги очаква още едно?
- Голямата част от хората практически не са уплашени в Перник, защото върху никой от тях не е имало сериозно въздействие от земетресението. Това са масови психози, които нямат реални основания, а имат психологически ефект. Значително по-страшни и с огромни и реални ефекти са икономическите и социалните катастрофи, които изобилстват в последните десетилетия. Те се отразяват, в това число и на перничани, които са безработни и са в трагично положение и с огромно количество детска престъпност. Там са проблемите. Това беше максимумът на няколко столетия развиване на сеизмичната история на Перник. Няма в скоро време даже и следващите поколения да са свидетели на подобно събитие там. А и това, което се случи в Перник, не беше трагично, защото нямаше нито един ранен човек за разлика например от стотиците ранени всеки ден при автомобилни катастрофи, а да не говорим при преобърнати автобуси и влакове.
- Казахте какъв е максимумът за Перник, какво показват изследванията за цялата страна, каква би могла да е най-голямата сила на трус у нас?
- Очакват се земетресения с магнитуд до 8. Това е най-голямото, което може да се случи. Това би било катастрофално с релефни изменения на повърхността и при съвременното жилищно строителство и струпването на население в близост до тези разломи може да доведе до голям брой човешки жертви. В същото време обаче повторяемостта на такива земетресения с магнитуд над 7,5 за най-опасната зона у нас - Струмската в Югозападна България, южно от Симитли, сме изчислили, че е горе-долу 2 до 3 пъти на 10 хил. години. Такова силно земетресение стана преди 110 г., значи много малко вероятно е поредното такова катастрофално земетресение да стане в близкото хилядолетие. Това означава, че сме в област с висока честота на слабите трусове, което ни предпазва, защото не се натрупва големи напрежения.

Кой е той

Емил Ботев е ръководител на секция "Сеизмология" към Геофизичния институт на БАН. Той е старши научен сътрудник и един от най-добрите експерти в областта. През 1979 година е завършил Софийския университет ДСв. Климент ОхридскиФ със специалност ДФизикаФ. Специализирал е в Москва. Работи от началото на кариерата си в Геофизичния институт.