87-годишна лекарка продължава да спасява хора

87-годишната лекарка Милка Богоева от Дупница продължава да помага на болни хора в местната болница.

Кариерата й на инфекционистка започва през януари 1967 година. Десетилетия наред д-р Богоева минава през тежки инфекции, епидемии и хиляди пациенти. По време на COVID пандемията остава на първа линия.

"Бяхме малко хора. Работихме без почивка. Нямахме време да боледуваме", сподели пред "България Днес" достолепната дама, която си спомня изпитанията назад във времето.

Въпреки че не изоставя работното си място, д-р Богоева признава, че умората вече се усеща. "Тази година категорично ще напусна. Ще си почивам - пълна, заслужена почивка", разкри пред вестника Милка, макар че трудно си представя всекидневието без болницата.

Наскоро д-р Богоева преживява инцидент, след като усеща внезапно завиване на свят и пада, при което си чупи ръката.

"Най-вероятно ми беше паднало кръвното. Усетих завиване на свят - и паднах", разказва лекарката. Счупването на лявата й ръка се оказва по-тежко психически, отколкото физически: "Не съм свикнала да боледувам. Трудно е човек да се оправя сам вкъщи".

Въпреки случилото се д-р Богоева е категорична, че не става дума за преумора. Работи следобед, когато отделението е по-спокойно: "Знам как да работя. Не съм се претоварвала. Добре, че е лявата ръка. Не съм боледувала много през живота си, но това ме натовари психически".

Освен за здравната система възрастната е притеснена и за икономическата ситуация в страната.

"Със смяната на еврото цените станаха безобразни! Не знам как живеят пенсионерите", откровено споделя лекарката. По думите й поскъпването се усеща във всичко - от храната до сметките. И добавя: "Миналия месец и токът ми беше с 50 лева по-скъп. Както много други хора, и аз го усетих". Според нея за възрастните хора всяко увеличение е тежък удар върху бюджета.

Когато се пенсионира през 1994 г., получава от държавата 99 лева. Днес пенсията й е около 1500 лева, но осъзнава, че много пенсионери живеят на ръба.

На въпроса каква е тайната на дълголетието й, д-р Богоева отговаря просто: "Генът и начинът на живот. Майка ми почина на 95, баща ми на 90. Живеехме по-спокойно, хранехме се различно".

Ако трябва да опише живота си с една дума, Богоева не се колебае да каже: "Щастлив".