24-годишният Асен Николов: Победих левкемията!

Даваха ми под 20% шанс да оцелея, живея втори живот

Борислав РАДОСЛАВОВ

"Няма невъзможни неща, хора! Даваха ми под 20% шанс да оцелея, защото левкемията втори път се завърна при мен, дори се сбогувах с родителите ми. Но ето - 8 години по-късно съм здрав, сбъднах мечтите си да уча "Право", да танцувам на юбилея на ансамбъл "Пиринче" и да живея нормално".

С тези думи започва емоционалния си разказ пред "България Днес" Асен Николов. 24-годишният мъж от Благоевград живее втори живот, след като успява да победи левкемията и да се завърне към предишния си начин на живот.

Всичко започва на 23 юли 2016 г., когато 15-годишният тогава младежът влиза във волейболната зала за тренировка. Само след една кратка обиколка на загрявката Асен се уморява. Следва кратка почивка, но състоянието му е същото и след още една обиколка.

Тийнейджърът е шокиран - повече от 12 години играе народни танци в ансамбъл "Пиринче", обича футбола, тренира волейбол, а сега се задъхва само от няколко крачки тичане.

На следващия ден усеща драскане в гърлото и изплюва кървав секрет. Отива при специалист "Уши, нос, гърло", който веднага го насочва към светилото в детската онкология проф. Драган Бобев. Притесненията се потвърждават - Асен има рак на кръвта, по-познат като левкемия.

"Не разбирах какво ми се е случило и попитах лекуващата лекарка какво ще ми правят. Тя ми каза четири курса химиотерапии за около 3 месеца. В началото не усещах нищо, но когато се натрупаха започна гадене и виене на свят. Косата и веждите опадаха. Беше шокиращо за мен. Последва и профилактична лъчетерапия. Освен в костния мозък имах ракови клетки и в гръбначния стълб. Усложнения се получиха и в очите - виждах двойно и размазано", връща лентата назад Асен.

Поддържащата терапия след приключване на химиотерапиите не дава резултат и само след шест месеца коварната болест отново връхлита младия мъж.

Със семейството решават да продължат битката в германския град Вюрцбург.

"Казаха ми, че шансовете да оцелея са под 20%, защото заболяването се беше върнало. Датата 27 март 2018 г. беше фиксирана за трансплантация на донорски клетки на германец, друго за него не знаех", спомня си Асен.

Дотогава има близо два месеца, а процедурите, които се налага да му се направят преди същинското вливане на донорски клетки му се отразяват много лошо. Николов е връхлетян от множество афти по цялото тяло, които му пречат да се храни.

"45 дни не се хранех с нищо заради тях, единствено определени вещества и вода ми вкарваха само венозно. 45 дни не съм излизал навън - настинка или друг вирус щяха да са смъртоносни. 45 дни от леглото ставах само до тоалетна. И вода не можех да пия, защото ме гореше гърлото", разкрива Николов.

Така се стига до вечерта преди трансплантацията.

"Вече бях много отслабнал и се чувствах изключително зле. В нито един момент не се отказвах и мечтаех за стария си живот. Бях си казал, че ще вляза "Право" в Софийския университет и ще играя в ансамбъла отново. Но усещах, че губя битката. Звъннах на майка ми да се сбогуваме", продължава с тежката си история момчето.

В полунощ се случва чудото. Професорът и бащата на Асен идват в клиниката. Взето е решение Асен да бъде преместен в спешното отделение и двамата бутат с количката пациента до новото му легло.

"Чуй птичките, пеят за теб", ми каза професорът. Изведнъж ми дойде сила отнякъде и казах на баща ми да ми донесе нещо за ядене. Едно-две кексчета успях да хапна, кръвното ми се нормализира. Изместиха трансплантацията с един ден - за 28 март, а числото 28 съпътства постоянно живота ми", разкрива Асен.

Първите дни след дългооакваната процедура организмът реагира бурно на "неканените гости". Огромните болки в корема, строгата диета и лишенията не сломяват Асен. Отнема му няколко месеца да възстанови килограми и силата си, да стъпи отново здраво на крака и да прегърне живота си отново. Както и донора си, който успява да открие и който дори го посещава в България.

Асен сбъдва и двете си мечти - танцува на 35-ата годишнина на ансамбъл "Пиринче" и е приет в Алма Матер, където му остават няколко изпита, за да завърши "Право". Асен работи в престижна адвокатска кантора в столицата и впечатлява всички с позитивизма си.

"8 години по-късно победих левкемията. Сега отново имам нормален начин на живот", казва Асен, който веднъж годишно пътува до Германия за профилактичен преглед.

Всичко това му дава безценен опит и житейско израстване, които ясно му казват - всякакви битовизми и спорове за дребнотемия са толкова излишни на фона на преживяното и втория живот.

Асен се готви за участие на европейското първенство за трансплантирани в Нидерландия през юни т.г., където е заявил участие в бадмингтон и тенис на маса. Чака се само подпис от новата служебна власт за осигуряване на финансиране.

Успех!