Гл. ас. д-р Александър Стоянов в интервю за "България Днес": Граф Игнатиев е знаел, че Левски ще бъде обесен

Гл. ас. д-р Александър Стоянов е историк и преподавател, автор на 9 публикувани книги и над 300 статии в различни списания, журнали и интернет платформи. Завършил е история в Лайденския университет (Нидерландия). Специалист по военна история.

- Г-н Стоянов, през последните дни се разрази спор дали граф Николай Игнатиев има роля в обесването на Васил Левски. Каква е вашата позиция по въпроса?

- Граф Николай Игнатиев, който е основен дипломатически представител на Русия в Османската империя още от средата на 60-те години на XIX век, има абсолютно пълно участие във всички процеси, свързани с българските възрожденски борби. Първо, Русия е против установяването на самостоятелна българска църква, но в крайна сметка се намесва в нейна подкрепа, ставайки ясно, че иначе ще изпусне ситуацията извън контрол. Така че Николай Игнатиев има отношение към всички възрожденски процеси. Това е нормално, тъй като Руската империя е дълбоко ангажирана с българското развитие, понеже българският въпрос представлява важна част от техните планове за Балканите, и се стреми да бъде информирана и да има позиция по всички кризи на Балканския полуостров. И тъй като Игнатиев като посланик контролира цялата консулска мрежа на Русия в Османската империя, той трябва да е бил в течение на всичко, което се случва във и около Османската империя, защото това му е работата. Така че той е абсолютно наясно с целия процес, в който Османската империя издирва Васил Левски и в целия процес, в който тя залавя, арестува, съди и екзекутира Левски. Така че да, той 100% е бил абсолютно наясно с всичко, свързано с убийството или екзекуцията на Апостола.

- Фразата "задоволително решение" по отношение на Софийското съзаклятие, която Игнатиев използва в писмо до княз Горчаков, също се тълкува по различен начин от русофили и русофоби. Вие как я разбирате?

- Тук става въпрос за нещо, което много често става обект на такива разнопосочни интерпретации. Първо, трябва да обърнем внимание, че това е писмо, което е написано от Игнатиев по стар стил на 18 януари, а по нов стил на 30-и. Тоест при всяко положение това се случва преди екзекуцията на Левски на 6 февруари по стар стил или на 18-и по нов. И съответно тук става въпрос за реакцията на Игнатиев към цялостното разрешаване на процеса срещу Апостола и въобще виновниците за обирите. Да не забравяме, че Димитър Общи също е подсъдим в този процес и него също в крайна сметка го осъждат на смърт.

Трябва да обърнем внимание, че Игнатиев дава оценка на ситуацията от гледна точка на руските интереси. От тяхната гледна точка избухването на безредици в Османската империя под формата на въстание или брожение след една публична екзекуция на Левски с някакъв шумен процес ще привлече излишно внимание. Както първо казва в писмото, изглежда Мидхат паша, управителят на Дунавския вилает, имал амбициите за някаква много по-мащабна акция, докато всъщност руснаците се притесняват от такава мащабна акция.

Не трябва да забравяме, че Русия в точно този момент води преговори за присъединяване към пакт с Австро-Унгария и Германия и за Игнатиев и за руската дипломация е много важно да изглежда пред Австрия и Германия, че Русия няма никакъв пръст в каквито и да било антиосмански безредици. Просто защото Австро-Унгария е изключително чувствителна към всякаква руска намеса на Балканите и съответно, ако бъде заподозряно от австрийците, че Русия точно в този момент подпомага евентуално движение за отцепване на българските земи от Османската империя, това на практика ще разруши съюза, който те градят с Австрия.

- Кое можем да кажем, че е вярно - че Русия е работила срещу българските интереси или е работила за собствените си интереси?

- Ако българските интереси противоречат на руските, то тогава Русия целенасочено ще работи против българите, както тя прави в началния етап на църковните борби, както това се случва после и със Съединението, както по-рано през 1829 година руските войници лично арестуват капитан Георги Мамарчев, който се опитва да вдигне въстание в Котелско точно след края на Руско-турската война от 1828-1829 г. По същия начин руските власти противодействат на Петко войвода при опитите му да разбунва населението веднага след подписването на Санстефанския мирен договор. Така че когато българските интереси противоречат на руските, а това се оказва, че се случва доста често, естествено Русия действа против, както всяка държава си брани интереса. Защо българите не осъзнават този факт и защо ние приемаме за грешно да действаме против Русия, когато нашият национален интерес го налага, за мен остава загадка. Тоест не разбирам защо само от едната страна е допустимо да се действа така, а от другата трябва да има само някакво сляпо обожание. Това е единственото нещо, което наистина не осъзнавам в цялата тази ситуация.

Да не говорим, че от руска гледна точка, ако някой трябва да освобождава българите, това са всъщност руснаците, и те не могат да допуснат българите да постигнат свободата си самостоятелно, тъй като това е във вреда на собствената руска политика. Много е важно, понеже като общество сме се вкопчили в нашата история, да осъзнаем, че всъщност руснаците не влагат кой знае какви емоции в тези неща. Те нито мразят, нито обичат българите специално. За тях ние сме просто едно малко народче, една пионка тук на Балканите, която те искат да бъде местена тогава, когато те решат. Тоест за тях ние сме само средство за осъществяване на балканската им политика и точно по този начин ни разглеждат.

Затова не мога да приема нито позицията на русофилите, нито на крайните русофоби, че видите ли, Русия е била особено загрижена за българите или че Русия мразела българите. Всъщност Русия няма специално отношение към българите. Те са им важни дотолкова, доколкото са някакво средство, някакъв фактор на Балканите, като най-многоброен от народите, които живеят тук. Нищо повече. Така че не трябва да се търси някаква целенасочена българомразска политика, но със сигурност няма и българолюбива политика от тяхна страна. Те си гонят просто техния имперски интерес, което е нормално.

- Можем ли да добавим, че всъщност Русия никога не е искала голяма славянска държава на Балканите?

- На практика биха се възползвали от наличието на такава, а и се опитват по някакъв начин да го постигнат, но тъй като взаимоотношенията им с Австро-Унгария са изключително обтегнати, Австро-Унгария със сигурност не желае да има такава голяма държава, нито пък Великобритания. Русия в крайна сметка във всички дипломатически отношения с двете държави се отказва от създаването на голяма българска или славяноезична държава.

- Как си обяснявате реакцията на русофили, които скачат остро да защитават Игнатиев и искат извинения за заместването му в обесването на Васил Левски, както и на това, че наричат Игнатиев "Руският княз на българите"?

- Руските медии с известна доза ирония наричат граф Игнатиев "Руският княз на българите", защото самите руснаци го обвиняват, че започва преследването на някаква леко мегаломанска позиция по балканските въпроси. Игнатиев между другото е бил доста самонадеян човек. Той, общо взето, живеел с усещането, че едва ли не дирижира всичко в Османската империя и че каквото той каже в Истанбул, това би трябвало и да се случи. И съответно това е реакция на една опозиция от страна на руските медии. Така че изтъкването като едва ли не геройско прозвище всъщност е иронична забележка на самата руска новинарска традиция, която си позволява да бъде достатъчно критична. Нека припомним, че за разлика от България, където имаме паметници, улици и села, кръстени на граф Игнатиев, в Русия няма дори един паметник, издигнат на него.

Игнатиев казва: "Ние ще постъпваме както е удобно за нас, пък българите така или иначе не знаят за нашите договорки с другите сили. В техни очи ние ще изглеждаме герои". Тоест от негова гледна точка при всяка ситуация те печелят, както се оказва накрая със Санстефанския мирен договор.

- Договор, за който още в началото е било ясно, че няма да влезе в сила и няма да определя как ще изглеждат Балканите.

- Естествено. Русия е подписала толкова спогодби с великите сили, че няма да прави нещата, които са подписани в Сан Стефано. Просто там много елегантно отиват на преговорите с една идея - искаме максималното, за да получим това, което всъщност желаем. И другото е в очите на освободените българи те да изглеждат герои, а другите велики сили, които са съкратили територията, да са лошите.

Изключително удачен дипломатически ход, грамотен, идеално изигран, както се вижда до ден днешен. Този ход със Сан Стефано е може би един от най-успешните външнополитически ходове на Русия изобщо, защото вече 150 години след случването и неслучването на тези неща българите продължават сляпо да боготворят тази държава. Аз почти не се сещам за други такива техни дипломатически ходове, които да са донесли толкова дълготрайни последствия за развитието на политиката им на Балканите.

- Преди няколко дни министърът на културата Найден Тодоров лансира идеята 20 април да бъде обявен за национален празник по повод 150-ата годишнина от Априлското въстание. Какво мислите за тази инициатива?

- Винаги идеята за това един български празник да е по-важен от останалите е грешна. И тъй като нашето освобождение на практика представлява поетапен процес, който започва с обявяването на българската екзархия на 27 февруари 1870 г., минава през 20 април 1876 г., отива след това на Санстефанския договор, отива след това на Берлинския договор, после имаме Съединението и чак накрая имаме Независимостта. Тоест това е един 38-годишен процес, за да може България да стане напълно свободна и независима. И съответно всяка една от тези стъпки в този процес е важна. И аз не мисля, че имаме право или има смисъл да се опитваме да ги мерим помежду им коя е по-важна от другите.

- Но все пак трябва да имаме национален празник и една дата.

- Не, не е задължително. България до 1944 г. не е имала национален празник. Няма никакво задължение държавата да има единствен национален празник. Всички тези дати биха могли да бъдат отбелязвани, включително и 24 май, от който тръгва въобще идеята за общобългарска култура и просвета. Така че за мен всички тези дни би трябвало да имат някакъв статут на национални празници и абсолютно няма никакъв проблем да се честват наравно. Наистина не разбирам защо трябва да бъдат разделени. На практика въвеждането на 9 септември 1944 г. за национален празник е първият случай, в който България има национален празник след комунистическия преврат.