Българският Доктор Дулитъл живее в село Лозен

Разбира животните като в световната класика. Йордан Миланов изгражда гнезда за щъркели, пои диви коне, а сойките имитират местните

Доли ТАЧЕВА

Доктор Дулитъл не живее в малкото измислено английско градче Пъдълби край блатото. Живее тук, във великотърновското село Лозен!

Макар да не носи цилиндър като героя от страниците на Хю Лофтинг, Йордан Миланов притежава нещо много по-съществено, а именно рядката способност да разбира животните и да им помага. Светът на българския Джон Дулитъл е изпълнен с доверие и дивите обитатели сами намират път към него. Така картината от световната детска класика не е измислица, а всекидневие в Лозен.

"Човек трябва да съжителства с природата, за да е в хармония със себе си. Тук има какви ли не животни - бръмбари рогачи, огромни зелени скакалци, лисици, чакали. Наистина човек всеки ден вижда нещо ново, стига да има очи и уши", споделя пред "България Днес" Миланов, който е ветеринар по образование и след близо 20 години в Германия се връща в у нас с упоритата идея да съживи родното си село.

Историята на българската версия на прочутия приятел на животните започва с щъркелите, които неслучайно са избрани като символ на живот и ново начало. Йордан решава да създаде колония в населеното място.

"Това са любимите ми птици! За мен те са символ на щастие. Исках да направя нещо добро за тях. Борбата за тяхното благополучие започна от едни нещастни случаи. Намерихме няколко щъркела, ударени от високо напрежение и ми стана много мъчно. Затова реших да направя безопасни гнезда и да ги привлечем да живеят при нас", допълва Миланов.

Първото гнездо се появява през 2024 г., второто година по-късно, а днес вече има и трето. Всяко от тях е поставено върху изоставени електрически стълбове без проводници, високи около 6-7 метра. Безопасните убежища са създадени с много труд и въображение, но изграждането им е истинско изпитание. Металната конструкция се заварява на земята по собствен проект, след което се изкачва ръчно до върха.

"С едната ръка се държа, с другата поставям конструкцията. Тежи около 20 кг. Последният път нямах на разположение висока стълба и се наложи през едни покриви да се покатеря. Беше голямо приключение", допълва Йордан, който никога не се отказва от поставените си цели.

След поставянето на конструкцията повелителят на животните започва внимателното вплитане на дрянови клонки. Всяка пръчка се поставя ръчно, докато се оформи стабилна основа. Накрая добавя слама, за да привлече птиците. И действително - щъркелите вече се връщат, избират гнезда и създават нов живот.

Покрай всичко това Йордан успява да засели в Лозен и германски семейства. Това е част от идеята му да върне живота в селото. Новодомците също помагат и се включват в мисията на Миланов. Пред почти всеки дом има оставена купичка с вода, които редовно привличат таралежи, костенурки, лисици и какви ли не горски обитатели. Селото става сцена и на неочаквани срещи. Един ден шест коня от съседно село пристигат жадни и изтощени.

"Бяха толкова изморени! Веднага им извадихме вода с кофата от басейна. Не можеха да се напият. Много добре им дойде. Знаят къде да дойдат. Явно се е разчуло какво правим и вече пристигат животни и от други населени места", споделя с усмивка Йордан.

И това не е всичко. В Лозен не само щъркелите са главни герои сред птиците. Йордан споделя, че от известно време имат и много интересни сойки. Впечатляващото е, че те редовно имитират мяукането на котките, които се разхождат по дворовете. Последната имитация обаче тотално е смаяла живущите в селото.

"Имаме един дядо, от моите германци, който постоянно си разхожда кученцата в селото. Едното е по-непослушно и той все вика по него: "Кира! Ела тука, Кира!" Наскоро чух една сойка, която издава много особен звук. Като се заслушахме разбрахме, че имитира дядото", споделя още Миланов.

Йордан има възможността всеки ден да наблюдава отблизо и да се включва в животинския свят. И без да претендира, че е част от класиката за доктор Дулитъл, той определено е съвременният, български прочит на тази стара, но вечна история.