Отиде си голям български актьор

Сбогом и лек полет към звездите на Йордан Петков-Дуньо!

Така се сбогуваха от Съюз на артистите в България с големия си колега, който си отиде от този свят.

Той е роден на 28 април 1954 година. Завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов" през 1980 г. в класа на проф. Гриша Островски.

Първите си стъпки на професионална сцена прави в Драматичен театър „Васил Друмев" в Шумен, играе в пиесите „Сизве Банзи е мъртъв" от Атол Фюгард, „Може би утре, може би вчера" от Михаил Величков, „Есента на един следовател" от Георги Данаилов, „Калоян" от Камен Зидаров.

Играе в първия частен театър „Диалог", Драматичен театър "Боян Дановски" - Перник, а през 2010 г. става част от трупата на Народен театър „Иван Вазов".

Сред по-важните му роли са Белчо във „Вълци нема" от Панчо Панчев, Софроний Врачански в „Житие и страдание грешнаго Софрония", Актьорът в „Калигула" от Албер Камю, Ракли в „Полет над кукувиче гнездо" по Кен Киси, Абдулин в „Ревизор" от Николай В. Гогол, отец Маркус в „Свобода в Бремен. Госпожа Геше Готфрид" от Райнер Вернер Фасбиндер, Месар в „Животът е прекрасен" по Николай Ердман, Старият войник в „Ничия земя" по Денис Танович.

Поклон пред светлата му памет!