Свлачищата у нас - корупция, неглижиране и незаконно строителство

• Най-тежко е край Дунав и Черно море
• Варненското погребва 57 сгради, до нос Галата едва не убива туристи, а в село Орсоя поглъща половината къщи 

Свлачища "изяждат" от територията на България, най-вече по крайбрежието на Черно море и Дунав, твърдят учени от Института по география при Българската академия на науките (БАН). А наред с невижданата разруха на пътя между Смолян и Пампорово, която за щастие се размина без жертви, ситуацията изглежда изключително тревожна.

Едно от най-мащабните свлачища у нас е варненското, което възниква през 1998 г. и обхваща склона под пътя. Първо е 50 на 50 метра. Между 2001 и 2005 г. се активизира периодично и достига 250 на 150 метра, излиза на пътя и го прекъсва.

Причините са много - морска абразия, геоложки строеж и основната - лакомията и безхаберието на хората. Фатално се оказва претоварването на склона от допълнително застрояване. В местността Кабакум вследствие на свлачището изцяло разрушени или в състояние, което не позволява да бъдат възстановени, са 57 сгради.

Две години по-рано поредно активизиране на голямото свлачище на нос Галата погълна една от терасите на ресторант "Галатея" и за малко не уби група туристи. В края на юни 1996 г. долната част на заведението, намираща се до самия край на носа, пропаднала от 40 м височина в морето. По чудо оцелели трима от посетителите, които се готвели да разгледат панорамата на Варна.

Ресторантът е работел незаконно, съобщи тогавашният главен инженер на община Варна Кирил Видолов. Още в началото на годината кметът забранил експлоатацията му заради срутването на две от носещите колони.

От общо 50 свлачища на територията на област Монтана 36 се намират в община Лом. А най-засегнати са селата Орсоя, Сливата, Добри дол, Долно Линево, Трайково.

В навечерието на Коледа, на 23 декември 1978 г., мащабно свлачище поглъща половината къщи в Орсоя. Военни и полиция едва успели да измъкнат хората от развалините и ямите.

В Боруна от 1984-та е забранено строителството, но земята се движи към Дунава. Дори изграждането на кейовата стена не успява да спре това движение.

Друго свлачище, което се активира преди години, е "Сборно място", което обхваща и двете страни на пътя Албена-Балчик. Намира се в курортната зона и представлява сериозна заплаха за инфраструктурата. Подвижните земни маси в района на Балчик са активни от десетилетия. Наред с това местни еколози алармират, че свлачище "Сборно място" може да погълне Двореца в Балчик.

В Балчик от едно свлачище през 1964 г. към днешната дата са регистрирани 43 броя защитени свлачища. Те са със строителна забрана от 1997 г., но върху тях продължава да се строи. Узаконяването се извършва с издаване на разрешения за строеж или на удостоверения за търпимост на новопостроеното.

През 2015 г. свлачище "Фиш-Фиш" се раздвижва и предизвиква множество разрушения, включително и на пътя Балчик - Албена. Създадената тогава комисия за свлачищата открива около 5000 неправомерно издадени разрешения за строеж. Отсъстват публични данни, че е потърсена отговорност на служебните лица, издали тези разрешения за строеж.

От БАН са категорични - свлачищата на места навлизат годишно с до един метър навътре в територията на страната ни. А от регионалното министерство посочват, че общият брой на свлачищата у нас са над 900. Около една трета от тях са в активен стадий, останалите са или затихнали, или потенциално активни. Около 180 млн. долара капитални вложения са необходими за геозащитна дейност, за да се справи страната ни с проблема "свлачища".