Наркобос търси помощ от топченге в кенеф

Скандална среща на шефа на сръбската полиция Милорад Вельович и най-големия наркобос на Балканите Феликс Османи взриви политическите страсти в Белград.
Разговорът между дългогодишния ръководител на ченгетата и родения през 1960 г. в Косово мафиот се провел в тоалетната на хотел "Зира" в сръбската столица и продължил цели 13 минути, пише в. "Курир". За реализацията на срещата очи в очи била използвана сложна логистика. Вельович уредил да получи покана за сватба в ресторанта на хотела, а Османи, чието истинско име е Чазим, наел стая 631. За резервацията използвал фалшива самоличност. След като се настанил в хотел, мафиотът излязъл на терасата на ресторанта в хотела. Докато си пиел кафето, на един метър от него на три пъти уж за да говори по телефона, излизал и ченгето Вельович.
"Видях ги със собствените си очи как един по един се изнизват към кенефа", твърди свидетел пред "Курир". "Въпреки че се оглеждаха за странични хора, не бяха много предпазливи и повечето от гостите разбраха, че нещо става. Пръв в тоалетната отиде Османи.
"Има подозрения, че кланът на Феликс Османи, който наброява повече от 10 хил. души и отговаря за трафика на всички видове наркотици от Турция към Германия през Балканите, се опитва да инвестира в легалния бизнес в Белград и да узакони престъпните си доходи. За целта им трябва височайша политическа и полицейска закрила, което може да е повод за виждането на Чазим с Милорад", коментират запознати. Богатството на Феликс (синоним на Щастливеца) се оценява на 400 млн. евро. 53-годишният косовар натрупва състоянието си през 80-те години в Хамбург от комар и тъмни сделки. Той и двама от по-малките му братя емигрират в Германия през 1979 г., където има голяма албанска общност. Със сила, заплахи и побой семейство Османи успява да се наложи сред гастарбайтерите и да ги рекетира. Много скоро към престъпната им мрежа се присъединяват техни съмишленици от Косово, жадни за слава и пари. Престъпната кариера на Щастливеца се срива главоломно в края на 90-те години, когато немската полиция погва клана. Това принуждава Османи да търси нов пристан. След совалки между балкански политици престъпният бос получава хърватско гражданство. По това време президент на страната е Стипе Месич. Медиите в Хърватска са категорични, че лично държавният глава се е застъпил за Османи и семейството му да получат местно поданство. Феликс изнася целия си бизнес от Германия и го мести в бившата югорепублика. С огромна подкрепа на местния политически елит ръководената от него групировка успява да изтласка местните банди и да наложи пълно господство на всички тъмни сделки в региона.