ИМП: БСП води с 2% на ГЕРБ, ако изборите са днес
Проучване, проведено в периода 21-28 септември 2013 г. от Социологическият екип на Института за модерна политика показва, че минималната разлика от 2% между основните политически сили БСП и ГЕРБ се запазва. Съществен момент в изследването е, че движението на Николай Бареков "Движение без цензура набира около 5% евентуална подкрепа и изпреварва ДСБ и Кунева.
Ключовият за днешната политическа ситуация въпрос - да има или не предсрочни избори, като че ли не мобилизира електорална енергия в обществото ни. Малко повече от половината от респондентите - 54.2 % - отговарят, че ако към момента на провеждане на сондажа (21.09 - 28.09.) има парламентарни избори категорично и по-скоро ще гласуват. Нерешилите дали да участват в евентуален вот са 15 %, а общо 21.5 % по-скоро няма да отидат до урните. Хипотезата на ИМП е, че избирателната активност на едни скорошни избори няма да надвиши значително дела на участвалите в последния вот за Народно събрание.
Ако изборите бяха в деня на провеждане на проучването, в парламента биха попаднали четири политически формации.
Освен БСП с 18.5% , която има преднина пред ГЕРБ - 16,6%, депутати биха имали още ДПС - 5.8% и Реформаторския блок - 5.6%.
Шанс за народни представители има още и НФСБ, която засега остава „под чертата", като националистическият вот е представен още и от „Атака" с 1.4% и ВМРО с 1% .
От останалите партии и движения, които участваха в последните парламентарни избори, изследването регистрира електорално присъствие с по 0.9 % на партията „Глас народен" на Светльо Витков и на непартийното Движение „Модерна България".
Изводът е, че силите в челото са почти изравнени, а избирателите не припознават ясна алтернатива на „старите" партии на прехода
В изследването са тествани перспективите на заявени в общественото пространство нови политически формации, които обаче все още не са се учредили официално, както и на фактически или възможни коалиции между политически сили, за които се говори в общественото
пространство.
- Коалиция на ГЕРБ и РБ - 18.2%
- Коалиция на БСП, ДПС и Атака - 11.9%
- Реформаторски блок (ДСБ, ДБГ, СДС, Зелени и др.) - 5.2 %
- Движение „България без цензура" (Николай Бареков) - 5.0 %
- Коалиция на БАСТА, ВМРО, ЛИДЕР и гражд. движения - 4.0%
- Друга - 23.1 %
Показателно е, че съществуващите формации, които биха попаднали в парламента, не увеличават електоралната си подкрепа от механичен сбор между тях.
Така например в изследването се тества подкрепа за хипотетична коалиция на партията на Бойко Борисов ГЕРБ и Реформаторският блок - такава конфигурация събира подкрепата на 18.2 на сто, вместо около 22 % колкото имат общо в електоралния въпрос отделните формации. Докато като самостоятелна коалиция Реформаторският блок повтаря резултата си.
Не по различна е ситуацията с фактическото обединение на БСП и ДПС, които излъчиха сегашното правителство, и „Атака", която ги подкрепя. Едва 11.9 % от избирателите биха подкрепили такава коалиция при съвместно явяване на избори, което е значително под самостоятелните резултати за всяка от трите формации.
В надпреварата за депутатски места обаче има сериозен потенциал да се намеси публично заявеното гражданско движение около Николай Бареков, условно наречено „България без цензура". Макар и все още да не е учредено официално (поради което не е включено в електоралния въпрос), изследването регистрира потенциална подкрепа от 5 %.
Друга хипотетична коалиция, която беше лансирана в публичното пространство е евентуална коалиция на новоучредената партия БАСТА
(Мирослав Найденов) с ВМРО, партия „Лидер" и граждански движения. Резултатите от анкетата сочат добър потенциал от 4% за подобна коалиционна формация.
Посочените данни за електоралния потенциал на нови политически и коалиционни формации вероятно е израз на търсенето на алтернатива в обществото. Дали и доколко констатираният електорален потенциал на тези формации ще се реализира в политическия живот зависи от множество фактори, които са функция от бъдещото политическо и организационно развитие на съответните политически партии, коалиции и движения, се отбелязва в изследването на ИМП.
