Танцуващият с вълците

"Животът сред хората е много по-труден, отколкото този сред вълците. Човекът е най-свирепият хищник на планетата." Това умозаключение прави в своя изповед Маркос Родригес Пантоя, който е съвременният Маугли.
67-годишният испанец е единственият човек, за когото науката е доказала, че като дете е отгледан от вълци в дивата природа. Маркос е роден в изключително бедно семейство веднага след края на Втората световна война. На шестгодишна възраст баща му го продава на земеделец, който го отвежда в планината Сиера Морена, за да помага в отглеждането на добитъка. Възрастният човек, който нямал собствени деца, го научил как да намира храна в пущинака, да ловува и да хваща животни с капани.
"Много от хранителните ми навици тогава придобих от дивите зверове. Това, което те ядяха, хапвах и аз", започва покъртителната си изповед мъжът от пещерата. Много скоро след като започва новият му живот в безлюдната планина, дядото, който го взема под крилото си, умира. Налага се Пантоя да търпи униженията и постоянните побои на мащехата си.
"Бях твърдо решен да напусна мизерната къща на новите ми родители заради гаврата с мен. Докато обикалях безцелно гората, попаднах на една пещера, в която имаше малки вълчета. Влязох, за да си поиграя с тях, но съм заспал. Когато се събудих, до мен стоеше вълчица, която се бе върнала от ловуване. Беше донесла храна за вълчетата. След като ги нахрани, даде едно парче месо и на мен. Беше ме страх да го взема, но тя започна да го бута към мен. След като го изядох, започна да ме ближе. Усетих, че ме приема и иска да ме закриля. Така те станаха моето семейство", спомня си испанският Маугли.
В продължение на 12 г. той живее с вълчицата и въобще не е виждал цивилизация, докато един ден не попада на местната ловна дружинка, която го отвежда в близкото село Фуенкалиенте.

Първия път, когато Маркос се озовал пред купичка с топла супа, изобщо не знаел какво да прави, затова бръкнал с пръсти в нея и се изгорил. Това става през 1965 г., когато бил вече на 19 г. Историята за дивото момче веднага стига до органите на реда, които изпращат екип от психолози да го прегледа.
"Много от историите му са плод на въображението, но в тях има частица истина. Въображението и изобретателността му всъщност са му помогнали да оцелее през всичките тези години", категоричен е писателят и антрополог Габриел Ханер Манила, който пише доклад за случая "Маркос", а по-късно и цяла книга, посветена на темата. Завръщането в цивилизацията било доста проблемно, а самият Маркос го описва като най-трудния момент в живота си. В началото дори искал да избяга обратно в планината.
"Беше ми трудно даже да говоря. Бях заменил думите с животински крясъци.

Можех да имитирам звуците на повечето животни. Най-трудно ми бе да свикна с шума сред хората", казва Пантоя.

Той временно бил настанен в католически манастир в Мадрид, където калугерки му помагали да усвои поведението в обществото. Когато тялото ми свикнало със заобикалящата го среда, Пантоя напуснал религиозния храм и си намерил работа. За кратко бил и войник.
"През целия си живот живях в нищета. Хората често злоупотребяваха с наивността ми. Много пъти бях лъган и употребяван с користна цел. Едва преди 15 г. намерих душевно спокойствие в градчето Ранте, където местните ме приемат радушно и без злоба. Научих се да свиря китара и пиано, а музиката е слабото ми място. Това е едно от най-прекрасните неща на цивилизацията", категоричен е Маркос. Въпреки че в момента е сам, той често имал интимни партньорки. "Мнозина ме питат дали отново бих се върнал сред вълците. Отговорът е много труден. По-скоро не, защото вече съм се отучил да живея в природата, а и жените и музиката ще ми липсват страшно много в гората", шеговито допълва единственият човек в писаната история, за когото със сигурност се знае, че е отгледан от диви животни.