Д-р Димитър Пашкулев: Лошото време стресира организма
КОЙ Е ТОЙ:
Д-р Димитър Пашкулев е лекар по образование, но работи като специалист по интегрална природна медицина. От 1991 г. работи като фитотерапевт към различни здравни центрове.
През периода 1993-2000 г. се квалифицира в методи като диетология, хомеопатия, Бахова цветотерапия и ароматерапия. После специализира и в областите психология, психодрама, източни диагностични, профилактични и терапевтични методи. Автор е на десетки разработки за натурални препарати от билки и етерични масла. Последните проучвания на д-р Пашкулев са свързани с чудотворното действие на магнезия върху здравето.
Галена ЧАРИЙСКА
- Д-р Пашкулев, има ли връзка между нашето здраве и времето?
- Разбира се, че има. Още в древната медицина на Китай, Индия, Гърция и Рим лекарите са отдавали голямо значение на връзката между климатичните условия и здравето. В малко по-ново време Бърнард Шоу е изследвал къде живеят повече дълголетници и се е заселил там. По онова време са гледали на тази негова постъпка като на доста странна, но реално той е доживял до над 90 години в изключително добро здраве и дееспособност.
Времето е само един от факторите за нашето здраве. Заедно с него са начинът на хранене, движението, режимът на работа и почивка, психологичната кондиция. Те са основни, но времето е също много важен фактор. И най-вече това доколко то е постоянно или променливо. Известно е, че резките промени и крайностите в температурите, влагата, сушата и т.н. се отразяват зле като цяло върху човека. Има нови изследвания, според които те влияят върху нивото на неврохормоните, както например, ако човек е подложен на стрес или на много променливо емоционално състояние. Това натоварва нервната система, а оттам и целия организъм. По подобен начин бързата смяна на времето изисква много голяма приспособителна енергия на организма, което за здравите хора не е проблем. Но при хората с определени заболявания - на нервната система например, хора с лабилно настроение, депресивни натури, хора със сърдечносъдови заболявания и болести на щитовидната жлеза, могат определено да се чувстват зле.
Влагата например, освен че потиска настроението, благоприятства развитието на плесени, а много хора са алергични към тях. Някои се влошават в други направления - имат двигателни проблеми, ставите започват да ги въртят. Хората с напреднали заболявания на нервната и сърдечносъдовата система трябва да компенсират тези неблагоприятни фактори с благоприятни от начина на живот - хранене, режим, релакс и по-често да посещават личния си лекар.
- Кои са най-рисковите групи?
- Хората, които имат слаба устойчивост - слаба нервна система и слаба сърдечносъдова система, основно трябва да внимават. По отношение на ставите отдавна е забелязано, че влагата не им се отразява добре. Отчасти като рискова група можем да посочим и хората със заболявания на дихателната система, при които може да има по-учестени инфекции, които би трябвало да станат по-редки с наближаване на лятото, но тази година не е точно така.
Резките промени на времето не са непосредствена причина за сърдечносъдови проблеми, но могат да ги влошат. Известно е, че повечето хронични заболявания могат да изпаднат в ремисия - човек се чувства относително добре и води нормален живот. Под влияние на различни фактори, между които са и тези екстремни климатични промени, болестта може да се появи отново. Специално на поленовите алергии дъждовете влияят добре - намаляват ги. Който има алергия от плесени и гъбички обаче, е в риск.
- Има ли пряка връзка между депресията и лошото време?
- Атмосферното налягане и йоните във въздуха имат пряко влияние върху хормоните в организма ни серотонин и допамин. Наистина липсата на слънчева светлина води до нарушение на биологичните ритми, тя действа на хипофизата и хипоталамуса. Общо може да се каже, че централните регулаторни системи са по-неефективни. Витамин Д, който се образува под влияние на слънчевата светлина, има не само роля за хубави зъби, кости и стави, но и има антидепресивно и имунорегулиращо действие.
- Виновни ли са облаците и дъждовете за главоболието?
- Отново това са нервно-вегетативни реакции, които едва ли биха се получили, ако човек няма никакво предразположение. Има промяна в балансите на неврохормоните. Депресията се появява отчасти на мисловно-емоционално ниво, но и до голяма степен на вегетативно ниво. Тези нерви, които управляват съответните органи, могат да бъдат разстроени, а оттам и човек може да има оплакване от главоболие или спазми на червата и ред други заболявания.
- Виновна ли е рязката промяна на времето за върлуващия напоследък летен грип?
- Да, това създава благоприятни условия за развитие на микроорганизмите. Те могат за много по-кратко време да се размножават и да атакуват този частичен срив в имунната система, а оттам да се получат и епидемии.
- Ако вече сме жертва на летния грип или лошото настроение, какво да направим?
- Вярно е, че само някои хора могат да си позволят трайно да се пренесат на по-добър климат, а в такива месеци това е относително, защото цялата страна е засегната от тези аномалии. Затова следва да дадем сериозно ударение върху правилния начин на живот, балансираното хранене с много витамини, имунопротекторни хапчета, плодове, зеленчуци с различен цвят. Доказано е, че няма една-единствена суперхрана, а различни фактори се намират в различно обагрените плодове. Те са много полезни и заедно със суровите ядки и семена взаимно се допълват. Да се избягват най-отчетливи вредности, например значителни дози рафинирана захар и сол, консервирани храни. Да си лягаме и ставаме рано и да намалим малко амбициите, защото общата преумора точно в тези моменти е нещото, което може да прелее чашата. Удълженият сън и взимането на отпуск след усилена работа също ще ни се отразят добре.
Има определени билки и хранителни добавки, минерали и витамини, които също могат да бъдат полезни, но не може изцяло да се разчита на тях, защото те могат само отчасти да заличат щетите върху имунната система и общото здраве. Водещите здравословен начин на живот боледуват много по-рядко, а ако все пак се случи, то е в много по-лека форма.
- Как да преодоляваме фобиите, като страха от гръмотевици например?
- Шансът да ни удари гръм в нормални условия е изключително малък. Тези фобии се появяват отново у хора, при които вече има някаква друга форма на фобия. И при тях балансираният начин на живот може да помогне, но те много често се нуждаят от конкретна програма и природни продукти. Аз съм привърженик на това, че преди да стигнем до сериозни лекарства, можем да потърсим помощта на психолог. При по-леките форми на фобии мисля, че няма място за притеснение.
Ударите от мълнии стават сравнително рядко и на локализирани места. Но освен на индивидуални фактори това е въпрос и на социална политика. Тези произшествия се случват рядко, но много бързо получават гласност заради тяхната необичайност.
- Какво все пак можем да направим, ако ни удари мълния?
- Обикновено такива хора се намират в безсъзнание и сами не могат да си помогнат. Има един стар метод от народа - заравят ги с пръст, за да може да се отнеме една част от електричеството. След това е необходимо да бъдат транспортирани до болница. Ако има спиране на дишането, може да се направи опит за изкуствено и да се съобщи в Бърза помощ. Изгарянията се третират по съвременни начини.
