Сексологът Илия Врабчев: В Слънчев бряг се любят като обезглавени

КОЙ Е ТОЙ

Д-р Илия Врабчев е роден през 1947 г. в Благоевград. Женен е, има син и две внучки.
Той е един от водещите психотерапевти и сексолози в страната. Кариерата му преминава като военен лекар. От 1980 до 1990 г. е бил началник на психиатричното отделение и на кабинета по сексология във Военномедицинска академия в София.
Сега продължава практиката си като психолог сексолог. Интересът му към сексологията се поражда в пубертета. "В осми клас прочетох "Половият въпрос" на Август Форел и това ме запали да се занимавам с тази наука", обяснява експертът.

Иво АНГЕЛОВ

- Д-р Врабчев, само преди няколко дни родният курорт Слънчев бряг беше класиран на 9-о място в света като сексдестинация за туристи. Какво е мнението ви за нещата, които се случват там?
- Не вярвам на такива данни, че в Слънчев бряг се прави повече секс от някое друго място на планетата. На всяка точка по Земята се прави секс, в противен случай няма да има живот. И ескимосите го правят, да не говорят за хората на Екватора и на юг от него. Животът продължава и не просто продължава, но и населението се увеличава, защото навсякъде на нашата планета хората се любят, обичат и искат да имат деца. Едно време казваха, че северните страни били много студени, но точно оттам дойде сексуалната революция.

- Но в курорта поведението на младите хора е далеч по-разкрепостено.
- Слънчев бряг от няколко години си прави една и съща реклама, която може да бъде описана с една дума - разпуснатост. Много некачествен алкохол, много млади хора, които искат приключения и всичко това им се дава наготово. Аз не съм против секса, но това тяхното са животински изпълнения, въпреки че аз не искам да обиждам животните. При любенето има чувства, желания и трепети. В Слънчев бряг дори секс от типа "чук-чао" няма. Първите седем години и първите седем прочетени книги са много важни. И примерът на родителите е много важен.

- Сексът ли е най-голямото забавление на младите хора?
- Няма кой да научи днешната младеж да обича. Те тази дума не я знаят, защото ги няма ценностите на обществото. Затова идват тези младежи от Англия, Германия и Швеция, защото там има ред, закони и ценности. Но вътре в душата си искат да преживеят много неща и да бъдат освободени. Както казва Дон Кихот на Санчо Панса, свободата е това, което ти искаш и живееш в него, а останалото е свободия.

- Сексът свобода или свободия е?
- Когато двама се искат, там има железен закон за обич и съгласие. Това не е нещо задължително и се случва. Хората се желаят и както казва Хемингуей, това се превръща в празник без край. Но това на Съни бийч го няма, защото се напиваш като свиня и не знаеш с кого си лягаш. Какво правим тогава?! Отново да кажа, че не искам да обидя свинята като животно. Природата в нас иска да живеем и да се обичаме. Да потънем в любов и страст един към друг. Тогава се ражда най-ценното - децата. Но дори да не се появят наследници, важното е, че съм желан или желана. Тогава в това отношение, което наричате "секс", а аз "любене", остават "аз - като влюбен мъж, който те иска" и "аз - като жена, която копнее за теб". Къде сте виждали такъв копнеж в Слънчев бряг? Помня, че в училище в 9-10 клас правихме едно упражнение - на обезглавена жаба пускахме малко ток, за да си свие крачето. Лекарите го наричаме това декапитиране - маха се главният мозък. Но ние обичаме чрез главния мозък и се любим чрез него. Така че може да кажем, че много младежи по курортите са декапитирани. Трябва да има време за отпускане и релаксация, но не по този начин.

- Има ли данни дали българинът през лятото прекарва повече време в леглото с любимата си, отколкото през по-студените месеци?
- Масово хората си мислят, че това е така. Ние сме излезли от водата, а 80% от тялото ни е вода, останалото е сухо вещество. Природният нагон и повикът ни връщат към водата. В тези моменти вторичните полови белези излизат на преден план. Точно лятото българинът и българката отиват на ваканция и тогава любенето е по-често. Но това е така заради тази природна нагласа. Но това не значи, че през хубавата зима с доброто червено вино българите не се любят толкова често. Напротив, както казва народът ни - общият юрган сплотява семейството. Всички сезони са време за любов. Целогодишно се раждат деца, така че секс е бил правен също през цялата година, върнато 9 месеца назад. За любовта сезони няма. Тя се прави, когато двама души се искат и се желаят.

- Хората у нас имат ли смелостта за по-нетрадиционни сексуални изживявания?
- В секса норми няма. Всичко е добре дошло. Навикът и правенето на едно и също нещо всеки път води до отдалечаването. Тогава тръпката бяга и изчезва. Когато дойде навикът, идват и проблемите. Моята рецепта е (аз съвети никога не давам) да търсим винаги новото, което ще ни даде отново тръпката. Двамата си решават как да го направят.

- Стресът и забързаното всекидневие нямат ли пагубна роля върху интимния живот?
- Има два вида стрес - добър и лош, нещо, което много психолози не знаят. Ние, живите същества, не можем да живеем без стрес. Няма ли ги хубавите преживявания, ние умираме. А другият стрес е този, който ни поднася лошите преживявания, който ни кара да тъгуваме, да се страхуваме, да не вярваме в себе си и да не искаме да обичаме. Затова зависи в какъв стрес живеем. Защо да не изведа довечера приятелката си на театър или да се разходим? Това е хубавият стрес. Но сутрин, като се събудя, пускам телевизора и виждам само за наводнения и катаклизми. Винаги започваме с лошото. Ами хората, които ходят по улиците - с наведени глави и зверски погледи. Няма я усмивката и любезността. Да дадем пример с Петко Бочаров - такъв светъл човек и затова живее толкова дълго. Хубавите неща удължават живота, както и сексът удължава живота, когато е истински. Тоест и двамата да се любят от сърце и душа.

- Тоест сексът в Слънчев бряг не удължава живота.
- Сексът там убива човешкото. Не обичам да налагам цензура, но това не бива въобще да го има. Защото нашите деца отиват там и виждат, че алкохолът, наркотикът и чукането могат да бъдат издигнати до смисъла на живота. А реално не е така. Освен да дадеш обич и любов, трябва да създадеш живот. И си отиваш тогава, когато си направил всичко, което можеш като личност. Но си отиваш с отворени очи към небето, казвайки "Господи, не живях напразно". Това не е край, защото след нас има начало.

- Любовта е нещо прекрасно, но българите имат ли склонност да изневеряват?
- Тази дума не я харесвам. Ние по принцип сме полигамни генетично, но през вековете е наложен този моногамен модел. Някога не са си казвали "омъжи се за мен" или "ожени се за мен", а "искаш ли заедно да си направим нашия дом". Това не са били къщите и воловете, а да бъдат заедно партньори в живота и леглото. Тогава има изневяра. Когато аз имам огромна нужда от теб заради болест или нещо друго, а ти не си до мен. Това е истинската изневяра. Ревността пък е нещо хубаво, когато доказва любовта. Но ревността е ужасно жестоко нещо, когато убива любовта. Тя е отрова за всяка връзка. Свободата е една осъзната необходимост, а не да живееш в един жесток кошмар. Не трябва да превръщаме живота на другия в затвор. Трябва да позволяваме на другарчето до нас да постъпва както иска. Аз имам жена до себе си, на която да мога да се оплача и тя на мен. Да ме разбира и да бъда утешен. Ето основата на едно дългогодишно, взаимно, любовно и семейно приятелство. Другото е престъпление. Не само морално, но и общочовешко.