Първият календар в света е в Козарника

Иво АНГЕЛОВ

Най-старият календар в света е бил открит от археолози в пещера Козарника, която се намира край Белоградчик. Възрастта на способа за измерване на времето се определя на 1,2-1,4 милиона години.

От 1996 година в пещерата се извършват археологически проучвания, организирани от Археологическия институт на Българската академия на науките в София и Института за геология и праистория на квартернера в Бордо и ръководени от Николай Сираков и Жан-Люк Гуадели. Техните проучвания показват изключително интересни резултати.
Учените се натъкват в пещерата на животински кости, върху които са издълбани резки. Успоредните линии са били използвани именно за отброяване на времето. Изследванията върху тези линии сочат, че те са правени в периода на каменната ера. Резките са били твърде прецизни, за да бъдат сметнати за случайно направени върху костта при отделяне на месото на животното, коментират специалисти и държат на версията, че този може да бъде считан за първия календар в историята на човечеството.

Съществуват и противници на тази версия, които твърдят, че преди толкова години хората не са били способни на разумно мислене, което се е появило при Хомо сапиенс едва преди 50 000 години.

Находката обаче е повод за отговор и на друг значим исторически въпрос - откъде съвременният човек е влязъл в Европа. За негова прародина се смята Африка, като появата му датира отпреди 3-4 милиона години. Историците са категорични, че след това тръгва да се разселва към Европа, но са раздвоени откъде е минал - през Гибралтарския проток в Испания или през Босфора и Дарданелите на Балканския полуостров.

Тезата, че това се е случило на запад, обаче вече е сериозно оборена след откритията в Козарника и масовото мнение, че именно по нашите земи са минали първите хора, които са се разселили в Европа. Откритите артефакти в Испания се оценяват на възраст от 1,2 млн. години, докато тези в българската пещера са от по-рано.

"Идвайки от Африка, първите хора по-лесно са можели да стъпят в сърцето на Европа през Босфора, след което са пресекли река Дунав през пролома Железни врата, намиращ се между Румъния и Сърбия", коментира Гуадели.