Дерат при доброволно плащане на дълг
Българинът отново плаща такса на частните съдебни изпълнители, дори и при доброволно плащане на задълженията. Това стана възможно, след като Върховният административен съд отмени решение на Министерския съвет, което премахна този налог.
Казусът възникна, след като на последното си заседание кабинетът на Пламен Орешарски премахна една от най-масовите такси, събирана от частните съдия-изпълнители. Това е процентът от сумата, която борчлията плаща дори и при доброволно погасяване на дълга. Предложението е внесено от тогавашния правосъден министър Зинаида Златанова, след като Върховният касационен съд я сезира, че частните изпълнители събират такава такса, а държавните - не, и това трябва да бъде уеднаквено.
Веднага след правителственото решение Камарата на частните съдебни изпълнители разпространи позиция, в която се посочваше, че то е лобистко и блокира събираемостта на дълговете.
В становището е казано, че приетите промени са лобистки в защита на монополни и корпоративни интереси, а грижата за масовия длъжник е само на думи. Хората в затруднение нямали интерес от падането на таксата, а само структури, които плащали чак след като ги осъдят, заявиха тогава от гилдията.
Изпълнителите твърдят, че "решението освен всичко е и популистко, тъй като въпросната такса е символична на фона на всички останали дължими такси - на съда, адвокатските хонорари за делата пред съда, адвокатските хонорари за изпълнителното производство". Беше коментирано и че те от две години настояват да се въведе електронният запор за длъжници. Така при налагането на възбрана на сметките на борчлията във всички банки той ще плати 18 лв., а не както в момента - 540 лв.
Съдия-изпълнители са оспорили решението на правителството пред Темида. За да докажат мащабността на засегнатите лица, те дори представили пред съда писмени доказателства, че годишно събират от длъжници над милиард лева.
Така в закрито заседание се е стигнало до определение на тричленката на Върховния административен съд. С него се спира действието на постановлението на кабинета до приключване на делото със съдебен акт. По този начин частните съдебни изпълнители пак започват да събират процент дори и при доброволно плащане. Служебният кабинет, който наследи този на Орешарски, може да обжалва решението пред 5-членен състав на Върховния административен съд. Едноседмичният срок обаче междувременно е изтекъл.
"По наша вътрешна информация от Министерския съвет не са обжалвали. Затова утре ще поискаме официален отговор от премиера Георги Близнашки, кой е отговорен за това бездействие", обясни пред "България Днес" адвокат Десислава Филипова от „Център за човешки права", която се е заела със случая.
Филипова обясни, че група юристи и общественици се опитват да бъдат конституирани по делото, за да защитят правата на длъжниците и да се борят скандалната такса да падне. Дали съдът ще им разреши, ще стане ясно на 21 октомври, когато ще бъде разгледано искането.
Иван ЗАЛЕВ
Казусът възникна, след като на последното си заседание кабинетът на Пламен Орешарски премахна една от най-масовите такси, събирана от частните съдия-изпълнители. Това е процентът от сумата, която борчлията плаща дори и при доброволно погасяване на дълга. Предложението е внесено от тогавашния правосъден министър Зинаида Златанова, след като Върховният касационен съд я сезира, че частните изпълнители събират такава такса, а държавните - не, и това трябва да бъде уеднаквено.
Веднага след правителственото решение Камарата на частните съдебни изпълнители разпространи позиция, в която се посочваше, че то е лобистко и блокира събираемостта на дълговете.
В становището е казано, че приетите промени са лобистки в защита на монополни и корпоративни интереси, а грижата за масовия длъжник е само на думи. Хората в затруднение нямали интерес от падането на таксата, а само структури, които плащали чак след като ги осъдят, заявиха тогава от гилдията.
Изпълнителите твърдят, че "решението освен всичко е и популистко, тъй като въпросната такса е символична на фона на всички останали дължими такси - на съда, адвокатските хонорари за делата пред съда, адвокатските хонорари за изпълнителното производство". Беше коментирано и че те от две години настояват да се въведе електронният запор за длъжници. Така при налагането на възбрана на сметките на борчлията във всички банки той ще плати 18 лв., а не както в момента - 540 лв.
Съдия-изпълнители са оспорили решението на правителството пред Темида. За да докажат мащабността на засегнатите лица, те дори представили пред съда писмени доказателства, че годишно събират от длъжници над милиард лева.
Така в закрито заседание се е стигнало до определение на тричленката на Върховния административен съд. С него се спира действието на постановлението на кабинета до приключване на делото със съдебен акт. По този начин частните съдебни изпълнители пак започват да събират процент дори и при доброволно плащане. Служебният кабинет, който наследи този на Орешарски, може да обжалва решението пред 5-членен състав на Върховния административен съд. Едноседмичният срок обаче междувременно е изтекъл.
"По наша вътрешна информация от Министерския съвет не са обжалвали. Затова утре ще поискаме официален отговор от премиера Георги Близнашки, кой е отговорен за това бездействие", обясни пред "България Днес" адвокат Десислава Филипова от „Център за човешки права", която се е заела със случая.
Филипова обясни, че група юристи и общественици се опитват да бъдат конституирани по делото, за да защитят правата на длъжниците и да се борят скандалната такса да падне. Дали съдът ще им разреши, ще стане ясно на 21 октомври, когато ще бъде разгледано искането.
Иван ЗАЛЕВ
Реклама
Реклама
