Жълтите павета направени от тайнствен материал

Иво АНГЕЛОВ

Съдбата на жълтите павета, които са символ на центъра на София, е обвита в мистериозност. Няколко десетилетия експерти изследват структурата им, издръжливост и характерен цвят, но не могат да дадат категорични обяснения.

Около керамичните блокчета е пълно с легенди, като част от тях се оказват неверни и си имат напълно логични обяснения. Не е тайна, че паветата са внесени от Австро-Унгария, но информация от последните седмици гласи, че страната ни може да започне собствено производство на легендарната пътна настилка (виж в карето позицията на Столичната община).

За първи път за паважна настилка на софийските улици и площади се прави обсъждане на заседание на общинския съвет на 27 февруари 1906 г. Пространно слово произнася кметът Мартин Тодоров (8 юли 1905 г. - 21 март 1908 г.), който очертава необходимостта от настилка на улиците и площадите в три варианта - каменна, керамична и асфалтова.

Периодът, през който централните софийски улици се покриват с жълти павета (1907-1908 г.) съвпада с появата на емблематични за София сгради - Народния театър (1906 г.), Военния клуб (1907 г.), Халите (1911 г.), Централната баня (1913 г.) и храмът "Св. Александър Невски" (1904-1912 г.). Докато историята на сградите е добре известна, тази на паветата е мъглива и противоречива.

Най-разпространената легенда е, че жълтите павета са подарък от страна на австроунгарските владетели по случай сватбата на цар Фердинанд I с Елеонора Ройс-Кьостриц - първа братовчедка на великата княгиня на Русия Мария Павловна. Това не е вярно. Паветата са внос от Австро-Унгария, но не по случай светското събитие, а по инициатива на тогавашния кмет на София Мартин Тодоров. От Столичната община потвърждават, че "полагането на керамичните павета не е емоционален дар по случай сватбата на княз Фердинанд".

За реализация на мащабния проект Тодоров сключва външен заем в размер на 35 000 000 златни лева с немски банки. За този заем е издаден закон, който задължава държавата като гарант и конкретно за какво точно парите ще се харчат от общината. С протокол №4 от 23 януари 1906 г. Столичният общински съвет упълномощава кмета да сключи от името и за сметка на Софийската градска община заема с емисионен курс 81%, платим в срок за 50 години. Заемът се освобождава от всички видове налози за всички времена. По-късно този заем, донесъл много неприятности за финансовото състояние на общината, ще бъде ликвидиран в края на 30-те години.

Кметството провежда търг, който се печели от "Българското индустриално керамическо дружество Изида". Фабриките на фирматаса на гара Новоселци. За дружеството е известно, че се създава с протекцията на Стефан Стамболов, чиято политика към индустриалното развитие на България е подчертано протекционистка към местната промишленост.

След процедурите върху жълтите павета се спуска тайнствена завеса. Никой не знае със сигурност откъде пристигат те и как точно са разработени. Десетки експерти се опитват да установят произхода и точната им структура. Впоследствие истината лъсва, макар и днес да е оспорвана с други версии.

Жълтите керамични павета се произвеждат от варовика мергел, известен в Унгария под името "марга". Той се намира в мина край Будапеща. Изкопаният мергел се стрива на прах, поставя се във форми се и се изпича в специални пещи при температура 1300 градуса. Правени са опити в Унгария да се използват суровини от други места, но без резултат. След многобройни опити става ясно, че никъде другаде не може да бъде намерен тайнственият материал, за да бъдат произведени нови павета.

Архивните документи разказват редица подробности от технологията на полагането на паветата - размерът на блокчетата (8 см, 21 см, 10 см), съставът на бетоновия слой, неговата дебелина - 10 см, подреждането в диагонал по оста на улицата, а в краищата се употребявали петоъгълни блокчета.

През 1907 и 1908 г. са постлани общо с керамичен паваж 59 302, 46 кв. м. Към днешна дата едва 30 000 кв. м улици са покрити с жълти павета, като на места има липси. От много време общината има на съхранение керамични блокове, но те са пред изчерпване.

Общината: Може да ги правим у нас 

"Има проект за започване на производство на жълти павета в България и експерти много усилено работят по него. Те задълбочено изучават структурата на керамичните блокчета, за да може да произвеждаме павета като оригиналните", коментираха пред "България Днес" от Столичната община.

От кметството поясниха, че проучването е близо до своя край и в обозримото бъдеще ще може да ги произвеждаме в България. "Имаме в резерв още оригинални жълти павета, но постоянно се пълнят дупки и имаме нужда от нови", добавиха от Столична община.

Хлъзгави при дъжд 

Жителите на столицата са категорични в едно от качествата на паветата - те стават много опасни при валежи.

Заради ниския си коефициент на триене, особено след намокряне, жълтите павета представляват сериозно затруднение за транспорта и пешеходците в снежно и дъждовно време. Друг минус е, че поддръжката се извършва с ръчно пренареждане и е относително скъпа.

Легендарната настилка има и метафора в своето съществуване. Когато за някого се каже, че е "от жълтите павета", това обикновено означава, че или е във властта, или е кореняк софиянец.