Веселин Ранков след катастрофата с автобуса: На 29 г. ми поставиха диагноза рак

Венелина ИВАНОВА

- Здравейте, г-н Ранков. Съжалявам за неприятния пътен инцидент в нощта срещу 27 декември. Според вас каква бе причината да се обърне автобусът?
- Аз бях седнал твърде назад, може би на 21-во или на 22-ро място. Автобусът не беше пълен и не мога да кажа какво точно се е случило - дали причината бе хлъзгав път или заспал шофьор, не зная. Усетих как изведнъж твърде рязко автобусът се наклони и аварира извън магистралата.

- Къде точно се случи инцидентът?
- Малко преди Шумен по магистралата, 30 минути след полунощ. Аз използвам услугите на тази фирма от години и бях коректен и добронамерен във всичките интервюта, които дадох. Но истината е, че шофьорите нямаха план как да действат при инцидент и в автобуса нямаше чукчета, с които да разбием прозорците. А такива дебели стъкла не се разбиват лесно, това е тежка процедура.

- През люка на тавана ли успяхте да се измъкнете от обърналия се автобус?
- Една журналистка от Нова телевизия, която беше в автобуса, даде тази идея и децата се опитаха да се измъкнат оттам, но се оказа, че люкът беше най-високата част на полегналата каросерия. И в този момент едни момчета, които ни видяха, спряха колата си с шуменска регистрация и успяха да разбият предното стъкло на автобуса. Оттам излязохме всички.

- Какво се случи след това?
- Отидохме до Търново, където ни преброиха и ни качиха в друг автобус. Аз дори се пошегувах: "Броите оцелелите ли?" Имам предвид явно фирмата няма често инциденти и не знае как да реагира в такива ситуации, нямаше дори някакви дребни оборотни пари за една бутилчица с вода, за по едно кафе.

- След такъв инцидент, който, слава на Бога, завърши с хепиенд, човек преосмисля ли живота си?
- Бях на 29 години, когато преживях подобен нелеп инцидент. Тогава ми поставиха диагноза рак на белия дроб и чак след 5 дни разбрах, че резултатите са били на друг пациент. Тогава още разбрах, че нямам никакъв страх от смъртта. В такива ситуации реагирам все едно съм си купил билет и съм страничен наблюдател. Но след всеки такъв инцидент виждаш колко си дребен и колко си малък в тази вселена и разбираш, че си подвластен на случайността и хаоса.

- Вие как реагирахте при инцидента с обърналия се на магистралата автобус?
- Реакциите на хората зависят от възпитанието и начина им на мислене. Аз лично мислех за детето, което беше притиснато близо до мен, за тревогите на родителите му и за за себе си, разбира се. Тогава на човек му минават и мисли какво е свършил до този момент в живота си и какво още трябва да свърши.

- Какво още осъзнахте, че трябва да свършите във вашия живот?
- Аз вече съм на 53 години и от много време вече нямам мечти, а само цели. Защото голяма част от мечтите ми вече не мога да ги достигна, говоря за такива мечти, свързани с надежди, бъдеще и реализация.