„Боята по долните палуби кипеше от високата температура. Обувките започнаха да се разтапят и да залепват за краката. Миришеше на разтопена пластмаса. Заради гъстия дим се наложи да излезем на открито. Студът бе вледеняващ. Чудехме се дали ще умрем от задушаване, ще се издавим или ще замръзнем." Това разказват хората, преживели ужаса на горящия ферибот "Норман Атлантик". Адът започва около 4 сутринта в понеделник. Фериботът, пътуващ от гръцкото пристанище Патра за италианското Анкона, в този момент се намира близо до остров Корфу. По това време повечето от 422-мата пасажери, девет от които са българи, спят. На постовете си са дежурните от 56-те членове на екипажа. Двигателите на кораба трудно поддържат курса през няколкометровите вълни в Йонийско море, когато някои пътници усещат миризма на дим. Оказва се, че гори трюмът, където се превозват три автобуса, 125 камиона и 84 леки автомобила. Тепърва ще се установяват причините за избухването на пожара, но се появи версия, че от цистерна е изтекло олио, след което вследствие търкането на метални предмети заради вълнението се е получила искра, от която олиото се възпламенило. Веднага всички били събудени и събрани в общите помещения на горните палуби. Екипажът прави опити да овладее пламъците с наличните пожарогасители, но заради високата температура се налага моряците да се изтеглят. "Норман Атлантик" подава сигнала за бедствие SOS, при което към него се насочват намиращите се в района кораби. Шофьори на камиони, спящи в кабините си, може да са намерили смъртта си при избухването на пожара Новината за горящия ферибот се разнася мълниеносно по света. Стотици журналисти следят ставащото, още повече че според официалната информация на борда освен 234-ма гърци има българи, македонци, италианци, французи, британци, руснаци, австрйци, унгарци, албанци, турци, афганци, холандци, иракчани, белгийци, швейцарци, грузинци, сирийци, украинци, швед, канадец, египтянин, хърватин, малтиец и румънец. Екипажът се състои от 22-ма италианци и 34 гърци. От МВнР оповестиха фамилиите на деветимата българи - Аргирова, Тодорова, Божилова, Ненова, Асенов, Хайтов, Естов, Доспатлиев и Мосавитски. Краката на някои от пасажерите са пострадали от заврелите подове През близо 40-те часа след избухването на пожара на "Норман Атлантик" се провежда една от най-трудните спасителни операции в историята на корабоплаването. Фериботът остава неуправляем и бурята го изтласква към Апенините. Затова командването на операцията е поето от Италия. Към мястото са насочени товарни и военни кораби. С влекач е направен опит "Норман Атлантик" да бъде издърпан до тихите води на най-близките заливи по крайбрежието на Ботуша, но заради вълнението опитът се проваля. Дрейфът на ферибота продължава. Силният вятър променя посоката си и корабът приближава албанския адриатически бряг. Опасността неуправляемият ферибот да се обърне е реална и спасителите се опитват да организират нещо изключително трудно - наличните плавателни съдове да направят дъга около "Норман Атлантик" и по този начин донякъде да намалят вълните, блъскащи бордовете на ферибота. Вълнението проваля операцията. Близо 40 часа продължи спасителната операция Междувременно противопожарни кораби обливат горящия ферибот, което спасява хората на него. По това време те са излезли от затворените помещения, защото димът ги задушава, а горещината е нетърпима. Температурата обаче е малко над нулата и много от тях са застрашени от хипотермия, включително и тези, които успяват да напуснат "Норман Атлантик" със спасителни лодки. Повечето от тях са качени впоследствие на близките кораби. Един грък пада във водата и се удавя въпреки спасителната жилетка. През първия ден на операцията от българите са спасени бизнесменът Красимир Естов и Галин Хайтов. "България Днес" се свърза с близките на Естов, които обясниха, че той е пътувал по работа. Часове наред те нямаха никаква връзка с него, единственото, което знаеха, бе, че е спасен с малтийски кораб. Десетки бяха закарани в болници заради проблеми с дишането Нощта на понеделник срещу вторник операцията е почти временно прекратена. До вчера сутринта на борда оставаха над 200 човека. До ранния следобед повечето от тях бяха спасени. Междувременно от ледените води бяха извадени и четири тела на удавили се хора. От българите бе потвърдена информацията, че с десантни кораби са спасени още четирима. До редакционното приключване на броя не се появи официално съобщение за съдбата на две жени и един мъж - Божилова, Ненова и Мосавитски.
Един по един
Към мястото на трагедията от Средиземно море бяха изпратени самолетоносачи, които да улеснят спасяването по въздух. Хората на борда на бедстващия кораб се издърпват един по един с въжета от хеликоптери, повечето от които популярните "Супер Пума". Пилотите обаче разказват, че екипажите са изключително застрашени. Причината е, че поривите на вятъра вкарват пушек в кабините на вертолетите и намаляват видимостта.
