Животновъдът Стефан Чернев: Овца на зъл човек мляко не дава

Публикувана: 31.12.2014, 10:11 6261 Автор: Теодор Насков

Стефан Чернев е собственик на овцеферма в годечкото село Мургаш. Макар и да е израснал в София, младият мъж преди пет години зарязва градския живот и бяга със семейството си на село. Той е един от малкото фермери, които отглеждат уникалната източнофризийска порода овце. Потърсихме го в навечерието на Годината на овцата, под чийто знак ще бъде 2015 г. Според китайски астролози през тази година има реална възможност за осъществяване на промени от положителен характер както в световен план, така и в персонален. Самата овца е символ на хармонията и спокойствието. Тя е покровител на изкуството, несериозните действия не й се харесват.

- Господин Чернев, какво не знаем за нрава на овцата, под чийто знак ще мине настъпващата 2015 г.?
- Овцете са изключително любопитни и любвеобилни животни. Щом видят някого, отиват да проверят какво става. Малкото ми дете е на две години и постоянно е около тях. Щом го видят, те веднага се приближават радостно към него и започват да се галят и да му смучат пръстчетата.
- Има ли някои животни с по-зъл характер?
- Овните са по-проклети. Може дори да нападнат човек, но това е много рядко. Всичко си зависи как се отнасяш с тях. Имахме едно момче, което извеждаше стадото всеки ден. Той явно не обичаше животните и се отнасяше по-лошо с тях. Овцете веднага го усетиха. За броени дни характерът им се промени и те също станаха доста агресивни към него. Започнаха да го бутат и блъскат. Овните няколко пъти го нападнаха. Агнетата въобще не искаха да го доближават. В същия момент, нас като ни видят, се приближават с радост, защото знаят, че ще им дадем храна или вода. Към него, злобния, дори и гладни не се доближаваха. Така е и при млякото. Когато доячът е добър и овцете са свикнали с него, пускат повече мляко. Като е някой по-груб, те си го крият. Макар и добри по характер, те са доста пакостливи. Миналата година си бяхме направили един парник и животните се намъкнаха в него. За няколко часа изядоха всички растения.
- Има ли прилика овчият характер с този на хората.
- Ха-ха-ха. По принцип нали казват, че жените се държат като овце. Има доста истина в това. И самите жени са като стадо. Щом едната тръгне нанякъде, останалите я следват. Може да е в грешната посока, но това няма значение. Вървят и не поглеждат настрани какво се случва. Точно като овцете. За съжаление този манталитет не е само при жените. Като гледам какво се случва в държавата и политиците ни правят на маймуни, май всички сме овце. Затова си мисля, че трябва по-често да се оглеждаме около нас. Току-виж на съседната полянка се окаже, че има по-хубава трева. Вместо да чакаме някой да ни заведе на паша, трябва сами да я търсим. Иначе най-много на овце ми приличат политиците...
- Кого сред политиците може да оприличим на овца?
- Труден въпрос. За мен поведението на всичките е като на овце. Уж са от различни партии, а реално един като каже някоя глупост, всички като стадо започват да я повтарят и подкрепят. Без дори да се интересуват от мнението на избирателите.
- Защо последните години овчето мляко и сирене изчезнаха от пазара?
- Как да има? Едно време е имало 10-12 милиона овце, а сега след прехода са останали не повече от 600 хиляди. То си е напълно нормално. Като няма сигурни пазари, какъв е стимулът някой да се хване с гледане на овце. Аз бих могъл да гледам дори и 500 животни, но нямам какво да ги правя. Затова се ограничавам. В момента имам едва 30.
- Няма ли никакво търсене? Нали се твърди, че овчето сирене и кашкавал са далеч по-хубави.
- Може да са по-хубави, ама килограм от тях излиза по 12-13 лева на производителя. В същото време по магазините има сирена по 4-5 лв. за килограм. При тази беднотия всеки избира от него, макар и да е гадно като качество.
- Европейските субсидии не са ли достатъчни, за да е поносима цената, на която продавате?
- Тази година даваха по 38 лева на животно, които не стигат за нищо. Само заплатата на овчар изяжда цялата субсидия и пари за фураж не остават. Отделно има разходи за ток, вода. Ето, вчера платих 180 сметка за електричество.
- При толкова проблеми как тогава успявате да се издържате с отглеждане на овце?
- Както се казва, човек може да живее и със 100, и с 1000. В София, ако са ни стигали 2000 лв. на месец, колкото взимахме с жена ми, тук и 1000 лв. са ни достатъчни, за да живеем по същия начин. Най-лошото в земеделието е, че пари се взимат два пъти в годината и трябва да знаеш как да си ги разпределиш. Ако не успееш, оставаш на втория месец без нищо. Почваш да се тюхкаш как от земеделие пари не се вадят. С парите свършва и фуражът за животните и така почват проблемите един след друг. Почва се със заемите и накрая потъваш. Ние веднага като вземем някакви пари, първо купуваме фураж, за да е пълен хамбарът, и каквото остане - за нас. Ако не остане, караме на хляб и зъби.
- Има ли значение породата за печалбата?
- Отглеждам източнофризийска порода, която е най-млечната в света. При нея се получават до 6 литра мляко от животно за ден. В сравнение с другите породи в България това е почти три пъти повече мляко. В същия момент разходите за изхранване са същите, което гарантира по-добра печалба.
- Защо и другите фермери не отглеждат същата порода?
- Тези животни са много скъпи. Ние нашите ги докарахме от Чехия и Германия. Като сложиш и превоза, излиза по около 400 евро на животно. След това половината от животните ни измряха, защото не можаха да се аклиматизират. Това е обичайно и заради това на фермерите не им се рискува.
- Вие самият как решихте да отглеждате овце?
- Със съпругата ми сме родени и израснали в София, където живеехме допреди 5 години. Детето ми беше болно и по съвет на лекарите трябваше да се махнем от лудницата в града и дойдохме на село. Първоначално беше малко насила, но сега никой не може да ме накара да се върна обратно в София, защото ми хареса спокойствието.
- Не е ли малко нетипично подобно спокойствие за човек, свикнал с динамичния живот в големия град?
- Първата година ни беше малко тягостно, дори постоянно пътувахме до София. След това свикнахме и ни хареса. Сега дори и през ум не ни минава да се връщаме обратно.
- Имате ли проблем с циганската престъпност, от която страдат жителите на малките села?
- Ние сме оборудвани с камери навсякъде и не ни закачат. Като бивши софиянци сме доста предпазливи.
- Все пак не е ли малко тежко да живееш на място, където има само шепа хора?
- Няма проблем, аз и без това не контактувам с хората от селото. Със съпругата ми и двете ни деца сме си напълно достатъчни. Отделно племенниците ми постоянно идват заедно със сестра ми и майка ми. Събираме се достатъчно хора, за да ни е весело.