Тодор Чобанов, зам.-кмет на столицата: Мястото на цар Самуил е в София

Тодор Чобанов е зам.-кмет на София, отговаря за ресорите "Култура, образование, спорт и превенция на зависимости".
Роден е на 11 септември 1977 г. в Асеновград. Завършва специалност "Археология" в СУ "Св. Климент Охридски". Автор е на изследвания в сферата на средновековната археология. Сред тях са книгите му "Свещените дворци на българските канове", "България и Византия - титани на кръста", сборникът "Изследвания върху културата на старите българи".

Кристиан ИВАНОВ

- Г-н Чобанов, предстои да бъде открит паметник на цар Самуил до църквата "Света София", кога се очаква това да стане?
- В рамките на следващите два месеца най-вероятно ще бъде открит монументът. Фигурата е готова и очаква монтаж.
- В района на храма бяха открити археологически находки, което забави работата по монумента. Какво намериха археолозите досега?
- По последни данни от Музея за история на София - общо 12 погребения от ХIII -ХIV век. Очевидно край храма е функционирал голям средновековен некропол.
- Кампанията "Да си върнем цар Самуил", чиято цел е да тленните останки на българския владетел да бъдат върнати в родината, набира сила и продължава. Как гледате на идеята цар Самуил да бъде препогребан край "Света София", храм, който вероятно той е посещавал приживе?
- Подкрепям напълно идеята да бъдат върнати тези светини на нашата история в историческия Средец, днешна София, и положени в храма, където той най-вероятно е приел свето кръщение и се е черкувал.
- Македония също ще иска тленните останки на цар Самуил, за да ги погребе на своя територия. Как българските институции биха могли ефективно да защитят нашата история от посегателства?
- Като не пестят усилия за уреждане на въпроса с гръцките ни партньори.
- Всички знаем, че София е древен град, но какво трябва да се направи, за да може културните забележителности на столицата да се превърнат в още по-примамливи туристически атракции?
- Ние вече го правим - с подземния музей на храма "Св. София" и гробницата на Хонорий, с разкопките и предстоящото консервиране и реставриране на ключови обекти като Ларгото, Западна порта, неолитното селище в Слатина и др. Отделно имаме уникален пояс от храмове - Софийската света гора, които разработваме като маршрут за поклоннически и културен туризъм.
- Може ли един бъдещ мавзолей на цар Самуил да привлича туристи и да бъде реален знак за величието на българската държава?
- Не е необходимо да се изгражда мавзолей, тъй като и в подземията на храма "Св. София", и в храма "Св. Александър Невски" неговите кости могат да бъдат достойно положени в подходяща среда, например в саркофаг. Символното значение на подобна реликва е голямо - в столицата има твърде малко свидетелства за величавото ни Средновековие, а всъщност още от III - IV век докъм ХIV градът е от най-важните средища на Балканите и винаги е играл ключова роля в българската история. Във времето на Второто българско царство това е най-важният център на политическата и духовната власт след столицата Велико Търново. Парадоксално е, но през ХХ век тези факти по никакъв начин не са отразени подобаващо в градската среда. Факт е също така, че докъм средата на 70-те години археологическото наследство на града на практика се пренебрегва. При строежа на държавните комплекси в идеалния център са унищожени ценни свидетелства от различни епохи.
- Има ли данни за това какви са годишните приходи от културен туризъм в София?
- Не конкретни, но броят на туристите нараства средно с 10% на година и повечето идват именно заради културните ни забележителности или за да разглеждат града като такъв.
- Кои са неразработените ниши в този бизнес?
- Тракийското и римското наследство, богатото ни Средновековие. Най-интересното е, че по света направиха милиони от темата "Спартак", а ние през последния четвърт век я игнорирахме почти напълно.
- Вероятно има какво да научим в това отношение от опита в столици на съседни държави като Атина и Истанбул. Може ли да приложим някои от техните "хватки" за привличане на туристи и реклама на културни забележителности?
- Непрекъснато следим случващото се по света. Черпим най-вече от опита на Рим, тъй като урбанистичната ситуация е подобна, например проблемите на метросистемата, голямото натоварване в историческия център, големият дневен входящ трафик.
- Кои обекти бихте желал да присъстват по-ярко върху културната карта на София?
- В момента разработваме обекти като Западната порта на Сердика, неолитното селище в Слатина и манастира "Мария Магдалена". Те всички заслужават да се превърнат в посещавани локации. Имах честта да заведа Марио Варгас-Льоса (перуанец, един от водещите латиноамерикански романисти, публицисти и есеисти Ц бел. авт.) на Западната порта. "София - каза той - е като концентрираната история на Европа." Имаме уникално наследство, което трябва да съхраним и превърнем в двигател на икономиката.
- Ако трябва да покажете София на свой приятел от чужбина, къде ще го заведете?
- Непрекъснато я показвам на най-различни гости, на много делегации. Първо ги питам с колко време разполагат. Задължително започвам със "Света София", после "Св. Александър Невски", ротондата "Св. Георги" и Ларгото. После ги пращам на Боянската църква и ако останат повече - на други обекти от Софийската света гора.
- С какво този план може да се обогати през 2015 г.?
- В момента сме концентрирани на Западната порта. Очакваме и завършването от Министерството на културата на Ларгото, което, убеден съм, ще бъде веднага включено във всички обиколки на центъра на града.

Кампанията
събуди България

"България Днес" поде кампанията "Да си върнем цар Самуил" в края на октомври 2014 г. Нейната цел е костите на цар Самуил, които в момента се съхраняват в кашони и кутии под инвентарен номер в Солунския музей, да бъдат върнати в България.
По време на кампанията инициативата беше подкрепена от страниците на вестника от десетки изявени българи от всички сфери на обществения живот. Сред тях са акад. Антон Дончев, акад. Стефан Воденичаров, акад. Светлин Русев, историците проф. Пламен Павлов, проф. Божидар Димитров, проф. Андрей Пантев, доц. Людмил Вагалински, актьорите Христо Мтуфачиев, Ивайло Христов, Антон Радичев, режисьорът Теди Москов, музикантите Кирил Маричков и Йордан Караджов, поетът и преводач Румен Леонидов, отец Иван от Нови хан и още много патриоти, вярващи в каузата. На 12 декември бе сформиран инициативен комитет, отворен за нови членове, който ще постави въпроса за връщането на Самуил в родината пред президентството, Народното събрание и Министерския съвет. Тези институции са длъжни да потърсят съдействие от властите в Гърция на най-високо ниво.